Истина от последна инстанция

Може ли борбата с фалшивите новини всъщност да ни навлече най-страшната цензура в историята?

27.03.2021 | 09:55 Редактор: Константин Томов
Истина от последна инстанция

Всяка година анализаторите на датската Saxo Bank правят своите "скандални прогнози": сценарии за развитие, които са малко вероятни, но все пак напълно възможни, и които биха преобразили обществото. Една от тези прогнози за 2021 гласи, че Facebook, Google и останалите интернет гиганти ще намерят технологично средство да се справят с фалшивите новини - примерно чрез блокчейн технология, която да отсява истината от лъжата. "Компании като Twitter и Facebook инвестират мащабно в тази блокчейн технология... Алтернативни сайтове за новини, наблягащи на конспиративни теории като QAnon, дезинформация за коронавируса, фалшифицирани доказателства за избирателни измами и прочие изведнъж ще станат недостъпни на големите платформи. Реалността печели, залите с кривите огледала губят", пише Андерс Нюстейн, авторът на тази прогноза.

ЗА НЕГО ТОВА ЗВУЧИ като истински пробив, голяма крачка напред за обществото. Но за мнозина други такова развитие прилича повече на сценарий за апокалиптичен, антиутопичен филм. Който на всичкото отгоре постепенно започва да се сбъдва.
В началото на тази година Facebook обяви един нов грандиозен поход срещу фалшивите новини, обещавайки не само да блокира разпространението им, но и да "прекъсне икономическите стимули" за появята им и да "помогне на хората да правят по-информирани решения". Социалната мрежа премахна над 12 милиона поста, включително и от дъщерната си Instagram, съдържащи "лъжи за Covid-19 и ваксините".
Претовареният с информация читател вероятно не би обърнал особено внимание на тази новина: в крайна сметка не искахме ли тъкмо това от Facebook в последните години? През 2017 екипът на Андрю Гес от Принстънския университет направи мащабно изследване за фалшивите новини и установи, че именно от Facеbook идва най-големият брой препратки към недостоверни източници на новини - цели 15% (на фона на комичните 6% препратки към достоверни източници). Сега компанията най-после взема мерки - по-добре късно, отколкото никога, нали така?
 


Единственото наистина работещо средство срещу фалшивите новини е доброто образование
 
 
ВСЪЩНОСТ НЕ Е СЪВСЕМ ТАКА.
Алгоритми, които да разпознават фалшифицираните снимки и видеоклипове, несъмнено ще са необходими. Но какво дава на Facebook - а и на другите интернет гиганти - правото и авторитета да са блюстители на истината? Има ли Facebook познанията да определи кои твърдения за Covid-19 са лъжливи, та да ги премахне? В крайна сметка дори организациите, които сме създали с тази цел, доста се пообъркаха покрай тази пандемия. Няма страшно, само си мийте ръцете; не, страшно е и трябват спешни мерки; няма нужда да се носят маски; трябва да се носят маски; най-добре даже да се носят по две; спазвайте метър и половина дистанция; спазвайте два метра дистанция, спазвайте шест метра дистанция. Това са все съвети, дошли от Световната здравна организация. Как може една интернет компания, чийто кадрови състав е предимно от програмисти, да се ориентира кое тук е лъжа и кое - истина? Това е същият Facebook, който години наред е отговарял на сигналите ви за обиди на расова или полова основа, и даже за откровени заплахи с насилие, с влудяващото: разгледахме сигнала ви, не открихме нарушение на политиката ни, но все пак благодарим. А подпомагането на хората "да вземат информирани решения"? Видяхме го в действие миналата година: линк към интервю с шефа на катедрата по епидемиология в Станфордския университет. И строго предупреждение от FB, че сте на път да прочетете информация, съдържаща непроверени и недостоверни твърдения за Covid-19. От едната страна е учен с международна известност. От другата страна - алгоритъм, написан от някакъв тип със суичър и къси панталони в Калифорния.

НО ДА ОСТАВИМ КОНКРЕТНИТЕ ПРИМЕРИ и да се замислим върху есенцията на проблема. Какво означава блокчейн технология за верифициране на фактите? Означава истината да се определя от мнозинството. Истината сама по себе си е понятие, много мъчно за определение. Но нито един от опитите да бъде определена не гласи "онова, което мислят повечето хора". Всъщност най-често истината е тъкмо обратното. Шопенхауер, може би най-пригодният за днешната епоха философ, казваше така: всяка истина преминава през три етапа. Първо й се присмиват. После ожесточено й се противопоставят. Накрая я приемат като очевидна. Седемнайсет столетия по-рано Тертулиан пише нещо подобно: "Първата реакция към истината е омраза". Ето и Ницше: "Не съществуват факти, а само интерпретации".
Целият напредък на човечеството от Просвещението насам се крепи именно на изказването на алтернативни мнения, на оспорването на общоприетото, на предлагането на хипотези, които първоначално шокират. Нима ще се откажем от най-ефективния инструмент на прогреса в полза на някакъв алгоритъм?
Традиционните медии - първо вестници, после и телевизии - си бяха изработили някакъв работещ метод за справяне с фалшивите новини. Принуждаваше ги отговорността към читателите и зрителите - ако ги лъжеш и заблуждаваш, ще спрат да те четат и гледат. Но каква отговорност има Facebook? Социалната мрежа винаги се е опитвала да се представи като невинен посредник, който благородно помага на новините да достигат по-лесно до хората. Посредникът не е отговорен за съдържанието, нали така? По същата логика компанията упорито отказваше дори да преговаря да плаща някакъв дял от рекламните си приходи на медиите, покрай чиито линкове ги изкарва. През февруари стигна дотам да блокира новинарските линкове за цяла Австралия, след като законодателите там я принудиха да плаща такива проценти. За пръв път в историята Facebook влезе в пряк конфликт с цяло правителство, и то от Г20. Този път не прецени силите си, и в крайна сметка трябваше да отстъпи. Но това е отстъпка само в една област, а и не всички правителства на планетата имат   мощта и волята да постъпят като австралийското.
 
  

Марк Зукърбърг с тогавашния руски президент Дмитрий Медведев през 2012. Има ли капацитета и правото Facebook да преценява кое е истина и кое - лъжа? Снимка на правителствената пресслужба на РФ


А АКО СЕ СЪМНЯВАТЕ В МОГЪЩЕСТВОТО НА FACEBOOK да се противопоставя на цели държави, ето само един факт, подчертан от Стивън Бейли в новата му книга "Стойност: какво парите не могат да ви купят" (Value: What Money Can’t Buy). Навремето Щази, зловещата тайна полиция на ГДР, имаше досиета за 5.6 милиона души. Днес Facebook има досиета за 2.6 милиарда. При това досиетата на Facebook са несравнимо по-пълни: социалната мрежа знае кой сте, какво работите, къде се намирате по всяко време, какви снимки пращате на гаджето в 2 часа през нощта. Знае и какво си говорите, въпреки че срещу това се вдига шум от години. Направете експеримент: отворете FB на телефона си, докато разговаряте с някого, и после включете в разговора някоя търговска марка, която никога преди не сте споменавали. И после обърнете внимание какви насочени реклами ще ви покаже социалната мрежа.

Това малко ни отклони от темата за фалшивите новини. Но истината е, че задачата за справянето с тях по никакъв начин не би трябвало да е на Facebook, Google или друга технологична компания. И не би трябвало да включва заглушаване, изтриване, блокиране. Има един-единствен начин за справяне с фалшивите новини, и той съществува от столетия. Този начин се нарича "образование". При него не се налага някой да ни казва кое е истина и кое - лъжа. Можем да го преценим сами за себе си.

НО ТОЗИ НАЧИН Е ВСЕ ПО-ПРОБЛЕМЕН В НАШИ ДНИ. Броят на образованите хора е рекордно висок - но качеството на образованието не расте успоредно с това. В много страни то става все по-недостъпно като цена. И освен това е все по-специализирано.
Нивото на обща култура при образованите хора постоянно спада. Робърт Проктър, професор по история в Станфорд, нарича това "златната ера на невежеството". Според него живеем в епоха, която е огледална противоположност на Просветлението - и би трябвало да се нарича "Затъмнението".



Резултатите от проучването PISA за 2018 година. Над 400 световно признати имена в науката написаха протестно писмо до ОИСР, наблягайки, че организацията няма нито мандата, нито капацитета да прави подобни проучвания, и че намесата й изкривява ценностите в образователните системи


Вината за това е до голяма степен на твърде специализираното образование, което активно се налага навсякъде по света. Политематичното образование, наблягащо на създаването на богата обща култура - каквото бе българското в миналото - бе тотално отхвърлено като непрактично и остаряло. Международни проучвания като нашумялото PISA (провеждано от ОИСР - организация без никакъв мандат и авторитет в тази област) допълнително подсилват специализацията, тестовете, даването на т. нар. "практични знания". Този подход може би създава добри работници - но също така създава много лоши граждани, писаха в отворено писмо до ОИСР над 400 световни интелектуалци и педагози. Богатата обща култура е начинът да се ориентираме в света, да пресяваме истината от лъжата, да правим критичен анализ на фактите, вместо да "вярваме" в един или друг постулат.
 
РАЗБИРА СЕ, БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ХАРЧИ рекордно висок процент от БВП за зле работещата си администрация, но рекордно нисък процент за образование, първо трябва да реши по-непосредствени проблеми. Като например очертаващия се драматичен недостиг на учители след 5-10 години. Но и фундаменталният въпрос за целта на съвременното образование не бива да се отлага. Пътят към истината минава само оттук.