За какво политиците харчат парите ни?

"Нали ви казвах" е вероятно най-досадният израз в българския език (а и във всеки друг). Но понякога е неизбежен. Още преди година публикувахме статия със заглавие "Тръгна ли България по гръцката пързалка?", предупреждаваща за тревожната тенденция държавните разходи безконтролно да растат за сметка на дълга на страната. Тогава получихме много възражения, че България все още има най-ниското съотношение държавен дълг / БВП в Европа (по онова време - 22.1%), и че инвестициите на обществени средства са необходими за растежа на икономиката. 
  
     

Държавният външен дълг на България от 2015 до 2025 по данни на Eurostat, и прогноза за 2026 на база проектобюджета
   
     
Днес вече не става дума за тревожни предупреждения, а за тревожни факти. Бюджетът за 2025 включва най-големия дял на държавни разходи от двайсет години насам - 44.9% от БВП (в явно нарушение на чл. 28 от Закона за публичните финанси, според който разходите не бива да надхвърлят 40% от БВП). При това тези разходи не включваха "скритите разходи" - близо 9 милиарда лева от нов външен дълг, които ще бъдат разпределени за изразходване от държавни дружества като Българската банка за развитие. Проектобюджетът за 2026 предвижда 46% "явни" разходи. Външният държавен дълг вече не е 22.1% от БВП, а 26.3% от БВП, с тенденция да надхвърли 30% още догодина. А може би и повече, защото за втора поредна година проектобюджетът предвижда увеличение на данъчните приходи, което едни икономисти определиха като твърде оптимистично, а други - като очевидно невъзможно. 

Това е само началото

Всичко това обаче е само началото. Приетият наскоро Национален средносрочен фискално-структурен план 2025-2028 дава оценка за развитието на дълга в следващите петнайсет години. Според базовия сценарий - тоест ако разходите си вървят, както са заложени в момента - държавният дълг на България ще надхвърли 55% от БВП до 2038 година. Дори и при съществена корекция в структурата на държавните разходи, дългът пак ще е над 45% от БВП - над два пъти повече от този през 2024 година. Министерството на финансите изчислява, че още в следващите три години, до 2028, само лихвените разходи по този дълг ще достигнат 1.4% от БВП (при 0.5% през 2024). "Toвa e тpиĸpaтнo yвeличeниe - тpeвoжнa тeндeнция, гpaничeщa c дългoвa cпиpaлa", писа финансовият анализатор Петър Илиев в Money.bg.
  
    

  
      
За пръв път в новата история България не е затисната от дългово бреме. Засега

Ако българските политици познаваха поне малко историята, щяха да знаят, че цялото развитие на съвременна България - от Освобождението, през войните, та до епохата на социализма - е минало под знака на дълга. Заеми, необосновано жестоки военни репарации, отчисления към "Големия брат" в Москва - на практика никой управляващ в България между 1878 и 2007 не е можел да взема политически и икономически решения, без да се съобразява с волята на външните кредитори и с бремето на дълга. Днешното финансово състояние на страната, необременено със сериозен дълг, е на практика без аналог в новата история. И е заслуга не на политиците, разбира се, а на голямото зануляване през 1997, когато българите масово се простига със спестяванията си. Сега обаче тази изстрадана финансова независимост на страната е на път отново - и за рекордно кратки срокове - да бъде пропиляна. 

Бързото натрупване на нов дълг би имало смисъл, ако действително е насочено към стимулиране на икономиката и инвестициите. Или към решаване на тежкия демографски проблем. Или към образование и иновации, които да направят България лидер в технологиите. Или към възстановяване на отбранителните способности на страната в един все по-непредсказуем свят. Нека погледнем в детайли за какво българските правителства харчат парите ни и дали изобщо има и помен от такива цели. 
     
     

Дори и като процент от БВП, а не в абсолютно изражение, България пак харчи за своите граждани доста по-малко от средното за ЕС. Трайното изключение е само едно: разходите за вътрешен ред и сигурност са чувствително над средните за Европа. Данни от Eurostat за 2023
  

Общи държавни разходи

В последния четвърт век България е една от най-спестовните държави в Европейския съюз, обикновено поддържайки общите държавни разходи на нива около 35-38% от БВП. Трите години след Covid-19 бяха изключение, но дори и тогава разходите бяха далеч под 45-те процента от тази година. И то при чувствително пораснал БВП. През 2017 държавните разходи бяха 34.8%, но от 98.6 милиарда лева брутен продукт (тоест около 34.3 милиарда лева). Очакванията за 2025 са БВП да достигне 215 милиарда лева. 

Отбрана

Разходите за отбрана включват както чисто военните разходи, така и развойната дейност в тази област, а също и отпусканата военна помощ на други страни. Прави впечатление, че в последните години всички държави, които са съседи или в зоната на преките стратегически интереси на Русия, драстично увеличават средствата за въоръжаване. Единственото изключение е България. През 2023 петорката на страните с най-голям дял на военните разходи е Латвия, Естония, Литва, Гърция и Полша. България остава едва на 13-о място, с 1.5% от БВП за отбрана. Това е дори известен спад спрямо предходните години, когато се калкулираха траншовете за покупка на изтребители F16 от САЩ. 
  
     

  
      
Услуги от общ интерес

Тук се включва издръжката на изпълнителната и законодателната власт, разходите за финансовия сектор и международните отношения, а също също и предоставянето на основни услуги за населението. Българските управляващи не изгарят от амбиция да предоставят услуги на своето население: по този показател през 2023 сме предпоследни в Европа, изпреварвайки единствено Ейре (но ирландците имат 510 млрд. евро БВП при 94 милиарда евро за България, и 5 милиона население срещу 6.5 милиона, така че няма база за сравнение в реалните разходи). На този фон Унгария харчи за услуги от обществен интерес 10.3% от своя брутен продукт, Гърция - 8.2%, Румъния - 5.4%. 

Обществен ред и сигурност

Ето и една област, в която България е отличникът на Европейския съюз - доколкото това е за хвалба, разбира се. През 2023 сме имали втория най-голям дял на разходите за обществен ред и сигурност след Румъния; през 2025 вече ще сме убедително първи на континента. Това перо, което включва МВР, пожарните служби, съдилищата, затворите и т. н., през 2023 е погълнало 2.6% от брутния продукт на страната - срещу 1.9% в Гърция и 1.7% в Италия, които имат да се справят с огромни мигрантски маси в добавка към обичайните проблеми.

През 2025, ако включим и някои съзнателно извадени от системата на МВР структури, които обаче на практика си остават част от вътрешната сигурност, България харчи около 3.2% от очаквания брутен продукт за полицията и съда. Само за заплати в МВР отиват 3.82 милиарда лева - почти три пъти повече от целия бюджет за висше образование в България. А това не включва заплатите за служителите на ДАНС, НСО, ДАТО, Държавна агенция разузнаване, на агенцията и комисията за СРС, както и разходите за охрана на реда на общините. 
  
     

   
      
Според Eurostat, към 2022 година България е имала четвъртия най-голям дял на полицаите спрямо населението: 421 на 100,000 души. Но това е изчислено на база остарели данни отпреди последното преброяване. Според актуализираните данни за населението, у нас се падат 446 полицаи на 100,000 души. Единствено в Хърватия и Гърция са повече, но там в сметката се включват и служителите на специалните агенции, които при нас са отделени от МВР. В Германия съотношението е 311 полицаи на 100,000, в Полша - 268, а румънците се справят някак и с 262 полицаи на 100,000. Към това само ще припомним твърдението на Института за пазарна икономика, че 88% от служителите на МВР не се занимават нито с разследване, нито с опазване на обществения ред, нито с противодействие на престъпността. С какво точно се занимават, извън административни задачи, не е съвсем ясно. Но пък заплатите в системата на МВР се индексират автоматично, и за 2025 са увеличени с над 50%. 

Икономически въпроси

Тук са включени селското стопанство, енергетиката и горивата, минната дейност, производството, транспортът, комуникациите и още ред индустрии. България отделя за подпомагане и регулиране на тези дейности 5.7% от брутния си вътрешен продукт, което е близо до средния показател за Европа. Но е доста малко в номинално измерение. За сравнение Словакия и Полша инвестират в икономиките си по 7.5% от БВП, Хърватия - 7.8%, Унгария - 9.2%. 

Околна среда

В тази категория се включват преработката на отпадъци, пречистването на водите, опазването на биоразнообразието, борбата срещу замърсяването. Отделяните от България 0.7% от БВП са горе-долу в средата на европейската таблица. Лидерите по този показател са Гърция (1.5%), Нидерландия (1.5%) и Белгия (1.2%). 

Жилища

В това перо са разходите за осигуряване на жилища, за водоснабдяване, електроснабдяване, канализация, улично осветление и така нататък. България отделя за тези неща 1% от своя Брутен вътрешен продукт, по данни от 2023. При Румъния процентът е 1.5, при Унгария и Хърватия - 1.6. Италия е шампион по жилищни и комунални разходи, с 4.3% от БВП по това направление. 

Здраве

Може би бихте очаквали най-болната и с най-ниска продължителност на живота нация в ЕС да е превърнала здравеопазването в приоритет. Но всъщност България е в долната третина на разходите за здраве - едва 5.5% от БВП, сравнимо с 5.8% в Гърция, 7.8% в Хърватия, 8.9% в Чехия и цели 9.1% в Австрия. По-малък дял от брутния си продукт отделят за здравеопазване Унгария (4.1%, но при двойно по-голям БВП от българския) и Швейцария (2.2%, девет пъти по-голям БВП). Другата съществена разлика е, че в мнозинството европейски страни значителна част от средствата се инвестират в превенция и профилактика, докато у нас лъвският пай отива за лечение - за голяма радост на фармацевтичната индустрия. 

Отдих, култура и религия

Спорт, туризъм, култура, медии, религия: средно Европа отделя 1.2% от брутния си продукт за финансиране на тези дейности, които може и да не са от жизненоважно значение, но са ключови за благосъстоянието и задоволството от живота. Исландия, Унгария, Естония и Хърватия са лидерите по този показател, отделяйки между 2 и 3% от БВП за култура и спорт. България отделя 0.8%, което я прави четвърта отдолу нагоре, пред Италия, Кипър и Ейре. 
   
    

   
    
Образование 

България няма значими природни ресурси, а и демографската перспектива не е от най-оптимистичните. На този фон единственият път към осигуряване на добър жизнен стандарт през XXI век е през т. нар. "икономика на знанието". Но ако се съди по държавната политика в тази област, българските политически лица не просто нехаят за образованието - те откровено не го обичат. Страни като Швеция (7.2%) или Белгия (6.3%) инвестират внушителен дял от брутния си продукт в образование. България инвестира едва 4.1%, което я нарежда сред петте на опашката, заедно с Гърция, Италия, Малта и Ейре. Но при ирландците, както вече споменахме, ниският процент се дължи на огромния БВП. Реално тези 2.2%, отделени от правителството в Дъблин за образование през 2023, се равняват на 14.3 милиарда евро. Което е повече от българските разходи за образование за три години. През 2025 делът на образованието в българския бюджет се увеличава до 4.8%, което поне го изравнява със средния показател за Европа. 

Социална закрила

За всички страни в ЕС това е най-голямото перо в държавния бюджет: логично, защото тук, покрай социалните помощи, болничните и обезщетенията за безработица влизат и пенсиите. В страни като Финландия и Франция социалната закрила поглъща една четвърт от брутния продукт; в България е само една седма. По този показател страната е 20-а от 30 разглеждани държави, но все пак изпреварва Чехия (развитата икономика с най-ниска безработица в света), Естония, Швейцария, Румъния и Унгария.
  
    
* Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 3/2025, и актуализирана през ноември 2025.