Последният пирон за капитализма

Бивш мениджър на хедж фонд вдигна цената на животоспасяващо лекарство 750 пъти - и предизвика буря в Америка

08.10.2015 | 15:19 Редактор: Константин Томов
Последният пирон за капитализма

 

Текст КАЛИН НИКОЛОВ*

 

"Капитализъм е изумителното убеждение, че най-порочните сред хората вършат най-порочните неща за благото на всички", бе казал някога Джон Мейнард Кейнс. Един никому неизвестен финансист от Уолстрийт накара цяла Америка да си припомни този цитат през септември и, поне за кратко, се превърна в най-мразения човек в страната.

Мартин Шкрели, бивш мениджър на хеджингови фондове, влезе в новините, след като чрез компанията си Turing Pharmaceutical откупи правата върху рядкото лекарство дараприм. И след това обяви, че увеличава цената му от 1 долар на 750 долара за таблетка. При тази тарифа обичайната месечна доза за един пациент би струвала... 75 000 долара.

 

                                                          Мартин Шкрели

 

ДАРАПРИМ  Е ТЪРГОВСКОТО име на пириметамина - препарат за лечение на токсоплазмоза, малария и още няколко инфекции, които се причиняват от едноклетъчни организми. Лекарството, създадено още през 50-те години от Нобеловия лауреат Гъртруд Елайон, се предписва също като съпътстващо средство при ХИВ-позитивни пациенти.

Куриозното е, че патентните права върху Дараприм отдавна са изтекли. В повечето страни по света лекарството се произвежда генерично и е значително по-евтино - около 60 цента за таблетка в повечето западноевропейски страни, 20 стотинки в България и едва около 2 цента в Бразилия.

В САЩ обаче до момента производителите на генерици го подминаваха заради твърде малките количества, които са необходими. А Шкрели въведе нова система на дистрибуция, която на практика ще им попречи да проведат нужните изследвания, за да вземат тепърва лиценз за производство.

ЕСТЕСТВЕНО, РЕШЕНИЕТО на Turing предизвика истинска буря в САЩ и навлече на Мартин Шкрели определения като "паразит" и "морално банкрутирал социопат", а едно либерално издание го нарече "последната капка, преляла чашата на хищническия капитализъм".

32-годишният потомък на албански и хърватски емигранти първоначално не се впечатли особено от недоволството и отговори на критиките с един нецензурен цитат от рапъра Eминем. Вече поуспокоен, той обясни, че Дараприм бил рядко лекарство и досегашната му цена била твърде ниска - "все едно да продаваш Aston Martin на цената на велосипед". На напомнянията, че лекарството е на пазара повече от половин век и отдавна вече е покрило разходите за разработването си, Шкрели увери, че печалбата щяла да се използва, за да се подобри продуктът.

 

               Фармацевтичната индустрия по начало не се ползва с репутацията на прекалено етична. Намесата на спекуланти като Шкрели само допълнително влошава нещата

 

ЕДВА ЛИ Е ИЗНАНАДВАЩО, че това обяснение не се прие добре. Общественият натиск толкова се усили, че накрая Turing капитулира и обяви, че ще понижи отново цената до "достъпни равнища". Въпросът е дали това ще окаже последната капка и за бурната кариера на Шкрели.

Започнал на Уолстрийт едва на 17 години, през 2006 той създаде първия си собствен хеджингов фонд - Еlea Capital Management. Година по-късно фондът бе закрит заради съдебен иск за 2.3 млн. долара от Lehman Brothers, но банкрутът попречи на банката да си получи парите. Не беше по-добра и съдбата на втория опит на Шкрели с MSMB Capital Management. После комбинаторът се прехвърли във фармацевтиката - първо с компанията Rethropin (чиито акционери после го обвиниха в съда, че я създал, само за да може с парите им да покрие задълженията си към вложителите в MSMB), а от февруари тази година - с Turing.

"ИСТИНСКИ СКАНДАЛНОТО НЕЩО в цялата афера не е алчността на Шкрели, а фактът, че стореното от него с нищо не нарушава закона", писа Джеймс Суровиецки в New Yorker на 7 октомври. Регулациите във фармацевтичната сфера, създадени с цел да защитят потребителя, предлагат немалко подобни вратички за спекулантите. И преди "Дараприм" е имало подобни злоупотреби с фактически монопол, напомня статията. Нито една не е била толкова крещяща, но някои са засегнали несравнимо повече хора. Единият от начините за противодействие е американският фармацевтичен пазар да се отвори за чуждестранни компании. "Международната конкуренция помогна да се овладеят цените и да се защитят потребителите в десетки сектори - от хранителните стоки до автомобилите. Няма причина това да не се случва и с лекарствата", подчертава Суровиецки. Ще има ли достатъчно мощ скандалът с Мартин Шкрели, за да промени коренно една от най-затворените индустрии в САЩ? Вероятно следващите месеци ще ни дадат отговора.

---

* Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 63 / 2015