Бъдещето на КТБ – все повече извън намесата на държавни пари

Политиците от водещите сили стават по-балансирани и обръщат повече внимание на шансовете за оздравяване на банката

03.08.2014 | 18:18 Редактор: Мариета Иванова
Бъдещето на КТБ – все повече извън намесата на държавни пари

Случващото се с Корпоративна търговска банка (КТБ) и тази седмица не излезе от актуалните теми у нас. В края на миналата седмица бе публикуван докладът на одиторите на КТБ, а по-късно Европейската комисия призова за бърз достъп на вложителите до гарантираните от закона депозити, пише Investor.bg.

Това се случва на фона на все по-умерените коментари от страна на парламентарно представените партии и все по-активното предлагане и търсене на пазарни варианти за оздравяване на КТБ, при които да не се посяга на държавни пари за обезщетяване на вложителите.

Сред тези варианти са участие на акционерите в увеличение на капитала (където надеждите са насочени главно към оманския фонд, притежаващ 30% от банката), увеличение на капитала през фондовата борса с възможност за участие на широк кръг инвеститори, разделяне на активите в „добра” и „лоша” банка и така нататък.

Още по темата

Всички обаче са категорични, че преди да се направи каквото и да било, е нужно да се знае какво е реалното състояние на КТБ. А това трябва да стане ясно до 20 октомври, когато изтича поставения от БНБ срок към квесторите и одиторите за оценка на кредитния портфейл на банката.

В случая обаче важно е и какви са позициите на парламентарно представените партии, тъй като до голяма степен решението на казуса ще има и своето политическо измерение. За момента на политическия фронт все още не е ясно какво ще се случи с КТБ, но през последните седмици преобладават по-балансираните изказвания и предложения.

Ето какво предлагат водещите политически сили, които имат шансове да участват в следващия парламент:

ГЕРБ

Преди около две седмици Бойко Борисов предложи план за възстановяването на КТБ, който преминава през покана към акционерите за набавяне на капитал и запориране на активите на банката, докато там работят квесторите. След изпълнението на тези стъпки, за банката има два пътя:

"Единият - банката се оздравява и не се налага държавата, респ. бюджетът, да се намеси. Гаранционният фонд покрива влоговете до 100 000 евро, останалите суми стават задължение на банката, която след оздравяването ги покрива. Системата се стабилизира и всичко си продължава плавно и равномерно. Държавата не се намесва".

"Вторият - ако КТБ не се стабилизира, тогава активите й се прехвърлят към друга банка, която поема и лошото, и доброто. И след съответните търгове и продажби на тези активи се покриват депозитите над 100 000 евро. И пак не се налага държавата да се намесва", посочва Бойко Борисов.

БСП

От БСП за момента няма категорична позиция какво да се случи с КТБ, но през миналата седмица депутати от левицата внесоха промени в Закона за гарантиране на влоговете в банките, с които се предлага изплащането на депозитите от Фонда да започва два месеца след спирането на дейността на някоя банка. Те обаче едва ли ще бъдат приети заради очакваното разпускане на парламента.

По думите на вносителя на предложенията Янаки Стоилов промяната в закона ще действа и по принцип.
„Посочва се, че Фондът е длъжен да започне изплащането на гарантираните влогове на средствата на всички лица, които имат право на това по закон, след като определена банкова институция е била поставена повече от два месеца под особен надзор, като нейната дейност е била преустановена”, обясни Стоилов.

Той добави, че такъв е случаят с КТБ и няма нужда да се чака преминаването към процедура по несъстоятелност, а още на 21 септември да има възможност вложителите да изискват и да получат своите средства от Фонда.
Той подчерта, че независимо дали дадена банкова институция ще бъде оздравена и стабилизирана, или ще се премине към несъстоятелност, тя дължи тези средства впоследствие на Фонда, който е изплатил средствата на вложителите.

Предлаганата промяна не засяга въпроса дали банката ще бъде стабилизирана и оздравена или ще се премине към процедура за обявяването й в несъстоятелност. С него обаче се дава възможност на хиляди вложители да разполагат със своите средства няколко месеца по-рано, в сравнение със сега действащия срок, пише в мотивите към проекта.

Най-вероятно законопроектът няма да бъде приет от сегашното НС, коментира междувременно пред Investor.bg Янаки Стоилов. Въпреки това според него е важно въпросът да бъде решен, в случай, че и в бъдеще възникнат подобни казуси.

ДПС

През последните дни ДПС също не са особено активни по темата КТБ. В средата на юли обаче лидерът на партията Лютви Местан настоя за консенсусно решение за съдбата на банката. Тогава той беше категоричен, че ако се намери бизнес подход по въпроса, партията му би го приветствала.

„Напоследък чувам, че има омански фонд, който да бъде в състояние да покрие финансовите проблеми на банката. Чудесно, нека да се даде шанс и за бизнес решение на казуса“, каза тогава Местан. Той обаче беше категоричен, че политиците не трябва да се правят, че „казусът не се търкаля“ в публичното пространство.

„Прекалено много интереси са засегнати на български граждани и на коректни кредитори“, каза Местан. Той допълни, че за некоректните трябва да последва разкриване на банкови тайни, намеса на специализираните органи, преследване до дупка от страна на държавата.

България без цензура

Най-актуалната позиция по случващото се в КТБ е на Николай Бареков. През уикенда той призова служебното правителство, което трябва да бъде обявено тази седмица, да отвори банката и тя да заработи.

Според Бареков трябва да стане ясно истинското състояние на КТБ, „защото според информации от международния одит, тя не е в толкова лошо състояние, а бе убита по един брутален начин“.