Денят ON AIR

Задълбочени коментари и анализи с гости на живо.

Всеки делник, 19,00.

Водещ: Ганиела Ангелова

Готови ли са банките за стрес-тестове?

Ако след стрес-тестовете политиците продължат да се месят в банковия сектор, случаят с КТБ няма да е последният, посочи Петър Илиев
Публикувана: От:

Всички пари от депозити вместо да се преливат през банковия сектор в икономиката отиват по сметка в БНБ. Това коментира журналистът от в. Банкер Петър Илиев в Денят ON AIR.

Още по темата

 

"Едва ли някой си е представял, че един нормален банков сектор може да държи 36% ликвидност, ако така продължават нещата нищо чудно да станат и 40% след половин година. Да поддържат близо 12 млрд. и половина лева по сметки в БНБ. Половината, от които са свръх резерв и по които се получават отрицателна лихва, тоест банките си плащат, за да ги държат", добави той.

Според финансиста Владислав Панев случващото се е напълно нормално да става в годината преди стрес-тестовете, "тъй като голяма част от банките имат основателни притеснения да се страхуват какво ще излезе накрая". По думите му не ликвидността на банките е поставена под въпрос, а капиталовата адекватност - доколко и кои банки ще бъдат капиталови адекватни или не ще стане ясно към края на август, когато Deloitte & Touche - одиторът на БНБ би трябвало да излезе с резултатите от стрес-тестовете.

Стрес-тестовете се състоят от две части, отбеляза Панев.

"Едната ще бъде да се провери какви са активите и доколко числата, които са в балансите на банките стоят реални активи. Втората част е при евентуален негативен сценарий дали за цените на недвижимите имоти в България, дали с някаква глобална рецесия дали банките могат да издържат. Допреди 3 месеца глобална рецесия или рецесия в Еврозоната ми се струваше мираж, а сега това е масовият сценарий", обясни финансистът.

Илиев от своя страна посочи, че ако навремето решението за КТБ беше взето предложеното от БНБ, казусът за банката отдавна щеше да е забравен, а от оценка на качеството на активите нямаше да има нужда.

"Тази оценка на качеството на активите, както почти всички банкери казват се правят при много по-тежки условия от надзорните проверки. Предприема се най-мрачният сценарий. Това прави банките изключително предпазливи и те не искат да поемат допълнителен риск. Банките се конкурират за клиент, но само за тези, които са платежоспособни. Може лихвите да падат, но лихвеният марш расте. Лихвите по депозитите падат по-бързо, но приходите от такси растат много бързо и по този начин се е отворил нетният оперативен финансов приход на банките", отбеляза Илиев.

Стрес-тестовете трябва да покажат доколко банковите печалби през последните години са били реални, тъй като за някои банки Панев смята, че печалбата им се дължи на еднократни приходи, които са от не много чисти сделки. По думите му стрес-тестовете ще проверят какво е качеството на банковите кредити, но и какво е качеството на инвестиционните имоти в портфейлите на банките.

"Всичко това, което се прави под политически натиск не е коректно. Няма правилен ход в несъстоятелността. Ефектите са катастрофални за всички. Някои от промените в Законите за несъстоятелността на банките може да се окажат противоконституционни", добави Илиев по повод КТБ.

Ако след стрес-тестовете политиците продължат да се месят в банковия сектор и не дадат право на надзора да си свърши работата, както сметне за добре и продължат да влияят - случаят с КТБ няма да е последният, прогнозира журналистът.

Чуйте целия разговор в следващото видео:

 

Коментари ( 1 )
  • 1

    Иван Митев

    11 фев 2016 | 15:47

    При запазване на сегашна ситуация на подведено правителство да работи в обстановка на сгрешена парична система и 100 прегледа да бъдат извършени на качеството на активите, които да бъдат последвани от стрес тест на цялата банкова система не е възможно спасение от развиващи се злини при дългови кризи. Ако не бе налична сгрешена парична система Република България нямаше да има сегашни дългове. За спасение от актуални стопански проблеми е необходима подобрявана парична система.