Защо Доналд Тръмп е по-малкото зло за света?

След Брекзит, Тръмп взриви политическите елити – глобално. Републиканската и демократическата партия се бяха сраснали, посланията и реалните им действия – също. Медиите, интелектуалците и хората на науката се бяха превърнали в защитници на статуквото само поради личните си ползи: престиж, доходи, влияние. Днес всички те са в ступор и не разбират как Богът им – демокрацията – не им играе по свирката.

Реалността в САЩ е болезнена: растящи правителствени и военни разходи (колкото на следващите шест държави заедно) в полза на вземащия обществените поръчки военно-промишлен комплекс; галопиращ и вече 19-трилионен публичен дълг; спад на реалните доходи и нескончаеми войни из целия свят, финансирани с нови и нови данъци, както и с „печатане” на трилиони долари в полза на финансовия елит. Над 40 милиона американци са на правителствени помощи за храна.

Логично и разбираемо, популизмът – особено десният, който съдържа в себе си и смислени послания, като „не може А да работи за благото на Б, който не си мърда пръста" – да получи трибуна. Всеки, предлагащ нещо различно от разрушителните политики на естаблишмънта, е гледан като месия. Дори само интуитивно, а и битово, народът усеща, че нещо не е в ред. Не че чертае сложни вериги за причини и следствия, но се чувства подхлъзван и търси поле за удар. Понякога греши в преценката си и се натриса на тоталитари и психопати като Хитлер и Сталин.

Такъв ли е случаят обаче с Тръмп? Времето ще покаже. Какво обаче да очакваме?

В икономически план – опити за сваляне на данъците… Поне привидно, поне частично - и на домакинства, и на бизнес. Властта, да не забравяме, развращава, а Тръмп иска лично да оправя проблеми. Иска да строи. Как ще му излезе сметката действително засега е енигма. Това става по-скоро с вдигане на данъци, не със свалянето им. Все пак от Хилари и Тръмп вторият е в пъти по-адекватен по този пункт.

Търговски – протекционизъм и влошаване на отношенията с азиатските вносители, в частност Китай. Респективно удар по стандарта на американските граждани, дължащи относителното си благоденствие на евтините стоки, идващи от Поднебесната империя. Тук по-скоро ще видим изтрезняване на Тръмп – бедността и разходите на компаниите, внасящи междинни продукти и суровини от останалия свят, ще го притиснат неизбежно.

Трябва да очакваме и удар по глобалните и правителствено дирижирани „търговски споразумения” тип TTIP, които покрай падането на някоя друга търговска бариера прокарват пакети, затварящи пазара за нови играчи и в полза на определени национални и местни индустриални дерибеи. Тоест, на практика представляват скрит протекционизъм.

В сферата на външната политика – избирането на Тръмп намали в пъти опасността от «глобално затопляне» вследствие на човешки фактор като ядрена война, например.

Това, че Тръмп бил човек на Путин, е смехотворно. Десните либерали у нас, които анатемосват всеки, който не иска война с Русия, като рубладжия, разбира се, не смятат така, но там положението е патология.

Много по-умерен и дипломатичен в международен план, Тръмп връща добрия тон. Не зная какви пуканки щели да си отварят в Кремъл, но целта на България трябва да е големите да си говорят спокойно, а не да са в квази-световна война в Близкия Изток. Митът, че някой си щял ни зароби, ако не е продажният ни политически елит, е... просто мит. България има полза само от мир и от лавиране между интересите на Великите сили. Смисъл да жертваме децата и живота си в полза на частни бизнес интереси зад океана и в Москва няма никакъв.

Никой не знае какво ще му щукне на Тръмп, веднъж поел руля, какви зависимости и интереси ще го натиснат, нито колко ще живее. Американската история има своите примери в този план.

Все паккато се тегли чертата: на фона на доказано войнолюбивата и имунизираната от казване на истината Хилари, чиято политика като държавен секретар в Либия и диверсиите в Сирия погубиха живота и домовете на близо милион души, предизвиквайки и бежанската криза, както и на фона на агресивната й конфликтност и мракобесните й социалистически идеи в икономиката, светът определено избра по-малкото зло.

Което, разбира се, не е непременно повод за радост, нито картбланш за избуяване на тиранични политически рефлекси на когото и да било. Но както казват политическите гурута, «политиката е изкуството на възможното». И на наличните възможности.

Коментарът на Кузман Илиев е публикуван във Facebook профила му.