Ново проучване разкрива неочаквана връзка между видеоигрите и интелигентността на децата, поставяйки под съмнение традиционните схващания за вредното им въздействие върху младите умове. Специалистите установяват, че децата, които прекарват повече време в игра на видеоигри, показват значително, макар и умерено, подобрение на когнитивните си способности. Това откритие е от особено значение, тъй като проучването включва внимателни корекции за генетичните фактори и социално-икономическото положение на децата.
Изследването обхваща над 9800 деца в САЩ, които са на възраст от 9 до 10 години и са докладвали за средното си време пред екрана: 2 часа и половина дневно за гледане на телевизия, 1 час за видеоигри и 30 минути за сърфиране в интернет. След две години наблюдения, резултатите показват, че децата, играещи повече видеоигри от останалите, отбелязват увеличение на коефициента си на интелигентност с 2,5 точки над средното.
Увеличението на IQ точките е измерено чрез задачи, проверяващи способности като четене с разбиране, визуално-пространствена обработка, памет, гъвкавост на мисленето и самоконтрол. За разлика от това, времето, прекарано в гледане на телевизия или социални мрежи, не е показало значителен ефект върху когнитивните способности – нито положителен, нито отрицателен.
Изследването показва, че видеоигрите допринасят за развитието на децата, стимулирайки въображението и креативността. Те развиват когнитивни умения като пространствено мислене, решаване на проблеми и стратегическо планиране, особено в игри, които изискват тактически подход или логически действия. Освен това подобряват координацията между очите и ръцете, като изискват бързи реакции и прецизност.
Мултиплейър игрите насърчават сътрудничество, работа в екип и социални умения, а игрите с образователен фокус са помогнали за усвояването на нови знания, например изучаване на езици, основи на програмиране и дори история.
Тези открития подчертават необходимостта от по-дълбоко разбиране на въздействието на цифровите медии върху детското развитие. Изследователите смятат, че включването на генетични данни в бъдещи проучвания може да помогне за разкриването на точните механизми, които стоят зад тези процеси.
Четете повече в puls.bg
Снимка: Freepik
Идеи за релакс за заети жени
Как храната може да подпомогне метаболизма след 40 години
Локализираха двата пожара в Хасковско
Хакан Фидан: Турция предложи мораториум върху бойните действия в Украйна (ВИДЕО)
Топлинен удар и дехидратация при кърмачета: какво трябва да знаят родителите
Кървене след секс – трябва ли да се притесняваме?
Почти половината бебета по света са изключително кърмени през първите шест месеца
Как се променят костите с напредване на възрастта?
Пентагонът разсекрети нова порция документи за НЛО
Кинжалът на Тутанкамон е изкован от метеорит
Сондата „Луси“ на НАСА успешно тества камерите си преди срещата с троянските астероиди
Космическият влекач LINK се стабилизира и се готви за среща с телескопа Swift
Украйна: Не сме насочвали умишлено дрон към България
Седмичен хороскоп 10 август - 16 август 2026
Полицията във Варна излезе с призив и съвети към плажуващите
Черно море представи дублиращия си отбор за есента
МВнР привика посланичката на Украйна у нас
Иран намекна за сделка за Ормуз, но само ако условията му бъдат изпълнени
Квантовата заплаха затяга примката около врата на криптовалутите
Кадър на деня за 8 август
Дронът, паднал на българска територия, най-вероятно е дрон-примамка „Майя“