Ново проучване разкрива неочаквана връзка между видеоигрите и интелигентността на децата, поставяйки под съмнение традиционните схващания за вредното им въздействие върху младите умове. Специалистите установяват, че децата, които прекарват повече време в игра на видеоигри, показват значително, макар и умерено, подобрение на когнитивните си способности. Това откритие е от особено значение, тъй като проучването включва внимателни корекции за генетичните фактори и социално-икономическото положение на децата.
Изследването обхваща над 9800 деца в САЩ, които са на възраст от 9 до 10 години и са докладвали за средното си време пред екрана: 2 часа и половина дневно за гледане на телевизия, 1 час за видеоигри и 30 минути за сърфиране в интернет. След две години наблюдения, резултатите показват, че децата, играещи повече видеоигри от останалите, отбелязват увеличение на коефициента си на интелигентност с 2,5 точки над средното.
Увеличението на IQ точките е измерено чрез задачи, проверяващи способности като четене с разбиране, визуално-пространствена обработка, памет, гъвкавост на мисленето и самоконтрол. За разлика от това, времето, прекарано в гледане на телевизия или социални мрежи, не е показало значителен ефект върху когнитивните способности – нито положителен, нито отрицателен.
Изследването показва, че видеоигрите допринасят за развитието на децата, стимулирайки въображението и креативността. Те развиват когнитивни умения като пространствено мислене, решаване на проблеми и стратегическо планиране, особено в игри, които изискват тактически подход или логически действия. Освен това подобряват координацията между очите и ръцете, като изискват бързи реакции и прецизност.
Мултиплейър игрите насърчават сътрудничество, работа в екип и социални умения, а игрите с образователен фокус са помогнали за усвояването на нови знания, например изучаване на езици, основи на програмиране и дори история.
Тези открития подчертават необходимостта от по-дълбоко разбиране на въздействието на цифровите медии върху детското развитие. Изследователите смятат, че включването на генетични данни в бъдещи проучвания може да помогне за разкриването на точните механизми, които стоят зад тези процеси.
Четете повече в puls.bg
Снимка: Freepik
Драматичен сблъсък: Лудогорец и ЦСКА 1948 завършиха наравно 2:2
ДБ: Писмото на финансовия министър до ЕК за втория пенсионен стълб има две версии
Охлаждане на имотния пазар: Ще има дълъг период на плато
Петкова за Бюджет 2027: Радев вижда камион без спирачки, аз - самолет без пилот
Туларемия – инфекцията, която се връща в Западна България
Моите здравни права: Направленията по здравна каса: има ли лимит и кой го определя?
Генитален херпес - как се заразяваме?
Умора и прегаряне в болниците – скритият риск за пациенти и лекари
Мисията „Артемида“ на НАСА отвори „дупка“ в йоносферата: Какво означава това?
Откриха начин за заобикаляне на забраната за пътуване в миналото
Мистерията около шесттонния Олтарен камък в Стоунхендж се задълбочава
Пет навика, които пазят семейния бюджет от неприятни изненади
Баскетболистите на Черно море загубиха в Пловдив
Олимпик (Варна) с поражение в Трета лига
Илиан Илиев: Трябва да съжаляваме, че не можахме да победим
Петима убити при стрелба в Полша
Край! Варненката Елица Янкова се развежда с Алекса заради друга участничка в "Игри на волята"
Защо Английската централна банка отстъпи и стана част от вълната от повишения на лихвите?
Нидерландец и испанец влизат в оспорвана надпревара за председателския пост в ЕЦБ
Китай продължава да увеличава златните си резерви за втора поредна година
Кадър на деня за 7 ноември