Ново проучване разкрива неочаквана връзка между видеоигрите и интелигентността на децата, поставяйки под съмнение традиционните схващания за вредното им въздействие върху младите умове. Специалистите установяват, че децата, които прекарват повече време в игра на видеоигри, показват значително, макар и умерено, подобрение на когнитивните си способности. Това откритие е от особено значение, тъй като проучването включва внимателни корекции за генетичните фактори и социално-икономическото положение на децата.
Изследването обхваща над 9800 деца в САЩ, които са на възраст от 9 до 10 години и са докладвали за средното си време пред екрана: 2 часа и половина дневно за гледане на телевизия, 1 час за видеоигри и 30 минути за сърфиране в интернет. След две години наблюдения, резултатите показват, че децата, играещи повече видеоигри от останалите, отбелязват увеличение на коефициента си на интелигентност с 2,5 точки над средното.
Увеличението на IQ точките е измерено чрез задачи, проверяващи способности като четене с разбиране, визуално-пространствена обработка, памет, гъвкавост на мисленето и самоконтрол. За разлика от това, времето, прекарано в гледане на телевизия или социални мрежи, не е показало значителен ефект върху когнитивните способности – нито положителен, нито отрицателен.
Изследването показва, че видеоигрите допринасят за развитието на децата, стимулирайки въображението и креативността. Те развиват когнитивни умения като пространствено мислене, решаване на проблеми и стратегическо планиране, особено в игри, които изискват тактически подход или логически действия. Освен това подобряват координацията между очите и ръцете, като изискват бързи реакции и прецизност.
Мултиплейър игрите насърчават сътрудничество, работа в екип и социални умения, а игрите с образователен фокус са помогнали за усвояването на нови знания, например изучаване на езици, основи на програмиране и дори история.
Тези открития подчертават необходимостта от по-дълбоко разбиране на въздействието на цифровите медии върху детското развитие. Изследователите смятат, че включването на генетични данни в бъдещи проучвания може да помогне за разкриването на точните механизми, които стоят зад тези процеси.
Четете повече в puls.bg
Снимка: Freepik
Тома Белев се усъмни, че има политически мотив зад разрушената плоча на Калушев
911 с подробности за смъртта на Пресли Гергер: Сърдечен арест и последваща свръхдоза
Свалиха имунитета на унгарският премиер Петер Мадяр заради кражба
Какво стои зад сексуалните фетиши?
Безплатни очни прегледи за пациенти с макулна дегенерация и диабетна ретинопатия в ИСУЛ
Мускулна памет - защо връщането във форма често е по-бързо от първоначалното ѝ изграждане?
Пирогов организира двудневна акция по кръводаряване на 28 и 29 септември
Модулът „Грифин-1“ премина ключов тест преди полета до Луната
Откриха нов вид динозавър с нокти като сърпове
Усещаме ли „химията“ между хората чрез електромагнитни полета?
Компютърни симулации за следващите 1000 години: План за спасение на цивилизацията
Полицията и кметовете във Варненско обединяват усилия
Спипаха поредна порция пияни и дрогирани водачи във Варненско
Скандал за разлята бира спря принудително влака Варна–Шумен в Тополи
Шефът на ВиК-Варна си заложи името: Свлачището в "Аспарухово" не е причинено от наш водопровод
Свищовлия обра турист, притекъл му се на помощ във Варна
ОИСР понижава леко прогнозата си за глобалния икономически растеж
Какво може да стимулира българите да инвестират
Русия спря износа на петрол през Новоросийск и го насочва към Балтийско море
Печалбата на JD Sports за първото полугодие е засегната от слабото представяне в Северна Америка