Ново проучване разкрива неочаквана връзка между видеоигрите и интелигентността на децата, поставяйки под съмнение традиционните схващания за вредното им въздействие върху младите умове. Специалистите установяват, че децата, които прекарват повече време в игра на видеоигри, показват значително, макар и умерено, подобрение на когнитивните си способности. Това откритие е от особено значение, тъй като проучването включва внимателни корекции за генетичните фактори и социално-икономическото положение на децата.
Изследването обхваща над 9800 деца в САЩ, които са на възраст от 9 до 10 години и са докладвали за средното си време пред екрана: 2 часа и половина дневно за гледане на телевизия, 1 час за видеоигри и 30 минути за сърфиране в интернет. След две години наблюдения, резултатите показват, че децата, играещи повече видеоигри от останалите, отбелязват увеличение на коефициента си на интелигентност с 2,5 точки над средното.
Увеличението на IQ точките е измерено чрез задачи, проверяващи способности като четене с разбиране, визуално-пространствена обработка, памет, гъвкавост на мисленето и самоконтрол. За разлика от това, времето, прекарано в гледане на телевизия или социални мрежи, не е показало значителен ефект върху когнитивните способности – нито положителен, нито отрицателен.
Изследването показва, че видеоигрите допринасят за развитието на децата, стимулирайки въображението и креативността. Те развиват когнитивни умения като пространствено мислене, решаване на проблеми и стратегическо планиране, особено в игри, които изискват тактически подход или логически действия. Освен това подобряват координацията между очите и ръцете, като изискват бързи реакции и прецизност.
Мултиплейър игрите насърчават сътрудничество, работа в екип и социални умения, а игрите с образователен фокус са помогнали за усвояването на нови знания, например изучаване на езици, основи на програмиране и дори история.
Тези открития подчертават необходимостта от по-дълбоко разбиране на въздействието на цифровите медии върху детското развитие. Изследователите смятат, че включването на генетични данни в бъдещи проучвания може да помогне за разкриването на точните механизми, които стоят зад тези процеси.
Четете повече в puls.bg
Снимка: Freepik
Мартин Димитров: Концентрацията на власт в премиера е обезпокоителна
Още в понеделник Абровски внася законопроект за овладяване на цените
Катя Ивкова пое здравното министерство
Антония Ташева: С диагнозата лупус дойде облекчението и доказателството, че не съм „симулантка“
Системен лупус - кои органи може да засегне?
Проф. Иван Дечев: Честото нощно уриниране може да се дължи на доброкачествена простатна хиперплазия, но и на други причини
Пентагонът разсекрети част от архивите си за НЛО
Светът е изправен пред рекордно супер Ел Ниньо: Какви са заплахите?
AI „изключва“ човешкия мозък: До какво води общуването с чатбот
Starship Flight 12: Подготовка за дебюта на версия V3
Стреляха по автобус в Перник
Тежко падане в Джирото, дебютант спечели втория етап
Черно море взе важна победа над Ботев (Пд) с 2:0
Задържаха изпращачи на фишинг съобщения от името на МВР
Задържаха трима за побой в София
Trump Media отчете загуба от 405 млн. долара основно заради криптоинвестиции
Мадяр положи клетва като премиер на Унгария, знамето на ЕС отново се вее пред парламента
Перфектна буря очаква Кевин Уорш във Федералния резерв
„Росатом“ заяви готовност да развива ядрени проекти в България, Унгария и Словакия