Ново проучване разкрива неочаквана връзка между видеоигрите и интелигентността на децата, поставяйки под съмнение традиционните схващания за вредното им въздействие върху младите умове. Специалистите установяват, че децата, които прекарват повече време в игра на видеоигри, показват значително, макар и умерено, подобрение на когнитивните си способности. Това откритие е от особено значение, тъй като проучването включва внимателни корекции за генетичните фактори и социално-икономическото положение на децата.
Изследването обхваща над 9800 деца в САЩ, които са на възраст от 9 до 10 години и са докладвали за средното си време пред екрана: 2 часа и половина дневно за гледане на телевизия, 1 час за видеоигри и 30 минути за сърфиране в интернет. След две години наблюдения, резултатите показват, че децата, играещи повече видеоигри от останалите, отбелязват увеличение на коефициента си на интелигентност с 2,5 точки над средното.
Увеличението на IQ точките е измерено чрез задачи, проверяващи способности като четене с разбиране, визуално-пространствена обработка, памет, гъвкавост на мисленето и самоконтрол. За разлика от това, времето, прекарано в гледане на телевизия или социални мрежи, не е показало значителен ефект върху когнитивните способности – нито положителен, нито отрицателен.
Изследването показва, че видеоигрите допринасят за развитието на децата, стимулирайки въображението и креативността. Те развиват когнитивни умения като пространствено мислене, решаване на проблеми и стратегическо планиране, особено в игри, които изискват тактически подход или логически действия. Освен това подобряват координацията между очите и ръцете, като изискват бързи реакции и прецизност.
Мултиплейър игрите насърчават сътрудничество, работа в екип и социални умения, а игрите с образователен фокус са помогнали за усвояването на нови знания, например изучаване на езици, основи на програмиране и дори история.
Тези открития подчертават необходимостта от по-дълбоко разбиране на въздействието на цифровите медии върху детското развитие. Изследователите смятат, че включването на генетични данни в бъдещи проучвания може да помогне за разкриването на точните механизми, които стоят зад тези процеси.
Четете повече в puls.bg
Снимка: Freepik
На 56 и по-уверена от всякога: Дженифър Анистън впечатли с нова фотосесия
Путин готви нова вълна от мобилизация за армията, иска да се бие още две-три години
Елитна армия, съставена от гей любовници - Тиванският свещен отряд в Древна Гърция
Може ли лъжица зехтин на ден да има значение за мозъка след десетилетия?
Български пробив в борбата с рака на гърдата - смесена реалност влиза в операционната зала
Откриха 641 нови гена, свързани с шизофренията
Днес е Еньовден – празникът на лечебните билки и българските фармацевти
Китайска компания осъществи сателитно обаждане до обикновен смартфон
Индия отваря ключова ракетна технология за частния сектор
Защо Европа се затопля два пъти по-бързо от останалия свят?
НАСА планира да потопи МКС в океана, експерти алармират за екологични рискове
Григор Димитров е на 1/4-финал в Майорка
10-годишно дете се удави в басейн в Ахелой
Селекционерът на волейболистите: Ние никога не се отказваме
Черно море стартира контролите с победа над Янтра
Двете загинали деца в катастрофа са от футболната школа на Славия
Американските акции се понижиха за трети пореден ден
Япония представи инвестиционен план за 2,3 трлн. долара за следващите 14 години
OpenAI влиза в чип надпреварата с нов продукт, създаден съвместно с Broadcom
Наследниците на Берлускони продадоха имението му в Сардиния на катарски шейх