Аларма с уасаби спечели ИгНобеловата награда

Алармена инсталация, основана върху прочутото японско уасаби, спечели тазгодишната ИгНобелова награда за химия. Шеговитите призове бяха връчени на церемония в Харвард, на която присъстваха и няколко действителни Нобелови лауреати.

Логиката на японските изобретатели е съвсем разумна - традиционните противопожарни аларми, които използват звуков сигнал, не вършат работа при глухи хора. Затова Макото Имаи и колегите му от университета Шига се заели да създадат предупредителна система, която ползва миризми. Изпробвали над двеста различни аромата, включително на непрани чорапи и развалени яйца, преди да излъчат победителя – миризмата на прословутото японско уасаби. Добавката към сушито, която се прави от особен вид ряпа, съдържа активно вещество, остро дразнещо лигавицата на носа. Тестовете показали, че дори дълбоко заспали хора се будят, когато веществото бъде разпръснато във въздуха. Революционната система е със съвсем разумната цена от 400 долара – горе-долу цената на порция суши в най-добрите токийски ресторанти.

За биология бяха отличени Дарил Гуин и Дейвид Ренц, установили научно, че различните типове австралийски бръмбари предпочитат да кацат върху различни видове бирени кутийки.

ИгНобеловата награда за мир бе връчена на Артурас Зуокас, кмета на Вилнюс, който откри най-ефикасния начин да се справя с неправилно паркираните коли – като ги прегазва с бронетранспортьор.

Смесен екип от френски и холандски изследователи взе приза за физика за проучването си защо хвъргачите на диск страдат от световъртеж, а тласкачите на гюле – не.

Наградата за медицина получи холандката Мирям Тук за мащабно изследване на тема как вземаме решения в силно стресови ситуации, като например при остра нужда да отидем до тоалетната. Тук установила, че хората, които могат да се стискат повече, са и по-добри в контролирането на импулсите си и вземането на рационални решения.

Норвежкият изследовател Карл Тайген получи наградата за психология за фундаментално изследване, целящо да отговори на въпроса защо въздишаме. "Исках да дам на студентите си задание, по което да могат да помислят оригинално. За мое изумление се оказа, че няма никакви сериозни проучвания върху въздишките до този момент", обясни Тайген. Според неговите резултати повечето хора смятат, че въздишките на другите са признак на тъга или разочарование, но обясняват собствените си въздишки като белег на смирение и спокойствие.

Още по-задълбочено изследване бе удостоено с наградата за физиология – д-р Ана Уилкинсън я получи, задето в продължение на шест месеца обучавала костенурката си Александра да се прозява по команда. После британката се опитала да установи дали и останалите костенурки ще се прозяват, когато Александра го прави. "Заразността" на прозявките е добре известен факт при хората, но още няма доказателства, че я има и при животните. Доктор Уилкинсън установила, че поне при костенурките я няма, и заключила, че това е признак на по-развити когнитивни механизми.

ИгНобеловите награди, създадени на шега от издателя Марк Ейбрахамс, се връчват вече за 21-ва година. Както обяснява Ейбрахамс, те се дават за постижения, които "първо карат хората да се разсмеят, а после да се замислят". През годините са били награждавани наистина паметни изследвания – примерно за взаимовръзката между земетресенията и махането с опашка на рибите от семейство сомови, или пък за методите за пренасяне на венерически заболявания чрез надуваеми кукли. Награда за информатика взе авторът на компютърната програма, която определя дали по клавиатурата ви се разхожда котка. А голямата награда за мир преди време се падна на тайванци, изобретили устройство срещу автомобилни кражби, състоящо се от датчик и огнехвъргачка.