Как се преподава религия в училищата на Балканите

Различните балкански страни прилагат различни модели по отношение на образованието по религия за учениците. В някои от държавите на полуострова предметът вероучение е задължителен, в други - избираем, а в трети напълно отсъства от учебната програма.

В Гърция

Обучението по религия в Гърция е регламентирано в конституцията на страната, в която се казва, че сред целите на образованието е "развитието на националното и религиозното съзнание" на гръцките ученици. Същевременно конституцията определя и Източноправославната църква като господстваща религия в Гърция.

В съчетание с високата степен на религиозност на гърците (79 процента и четвърто място в Европа според проучване на "Евробарометър" от 2010 г.) и силното присъствие на православието като част от тяхната идентичност, не е учудващо, че часовете по религия са задължителна част от учебните програми от трети клас до края на средното училище.

В Румъния 

Предметът "Религия" е въведен в румънското училище още през 1990 г., т.е. една година след падането на режима на Николае Чаушеску. Днес часовете по религия в Румъния, които обикновено са един или два пъти седмично, са включени в учебния план на предуниверситетското образование в северната ни съседка, но участието в този предмет е по избор и изисква писменото съгласие на родителите, ако учениците са непълнолетни. 

Данните, цитирани от местните медии и институции, показват, че между 90 и 93 процента от учениците в Румъния са избрали да учат религия. Според посочените източници причината за това е, че чрез участие в часовете по религия се добавят няколко точки към средния резултат на националното оценяване.

В Сърбия

Обучението по религия в Сърбия е задължителен избираем предмет, т.е. учениците са задължени да избират между предметите вероучение и гражданско образование. Изборът се прави в първи клас и след това в началото на средното училище.

Оценката по двата предмета е описателна и не влияе на общия успех на ученика.

Двата предмета са въведени в сръбските училища през 2001 година след падането на режима на Слободан Милошевич. Около 60 на сто от учениците в основните и средните училища посещават часове по религия, а 40 на сто – алтернативния предмет. Почти 96 на сто от учениците биха препоръчали предмета вероучение на други ученици, пише в. "Политика".

В  Хърватия

В съответствие с Договора за сътрудничество в областта на образованието и културата, сключен със Светия престол (Ватикана) през 1996 г., Република Хърватия се е задължила да гарантира, като част от училищната програма, преподаването на католическо религиозно образование във всички държавни начални и средни училища и в предучилищните заведения. 

Религиозното образование е избираем конфесионален предмет в хърватската училищна система и родителите решават дали да запишат децата си отново всяка година, подписвайки специална декларация.

Предвижда се религиозното образование в началните и средните училища да се провежда по два часа седмично. Разграничават се католически, евангелски, баптистки, православни и ислямски вероучения.

В Република Северна Македония

Предметът вероучение бе въведен през септември 2008 г. в основното образование в Република Северна Македония и започна да се преподава от началото на учебната година.

Въвеждането му в програмата на основните училища обаче беше обжалвано пред Конституционния съд от Либерално-демократическата партия и през април 2009 г. съдът отмени решението за въвеждане на новия предмет.

В периода преди отмяната на решението, предметът все пак се преподаваше от православни, католически и мюсюлмански свещенослужители като избираем предмет. Около 70 процента от учениците в страната посещаваха часовете по вероучение с позволение на родителите си, докато 30 процента бяха избрали другия факултативен предмет - История на религиите, информира БТА.

Към момента не се обсъжда повторно въвеждане на предмета в югозападната ни съседка. Свободно избираемите предмети са Етика на религиите и История на религиите и се преподават от богослови.

Снимка: Freepik