Нарушенията в сърдечния ритъм са много опасни

Често срещан проблем в кардиологията са сърдечните аритмии. Този проблем води до значително повлияване на качеството на живот и представлява терапевтично предизвикателство при немалък процент от пациентите.

Нарушенията в сърдечния ритъм могат да бъдат резултат от сърдечно заболяване, но същевременно самите те могат да доведат и до допълнително увреждане на сърцето и потискане на неговата функция.

Редица доказателства подкрепят идеята, че голяма част от нарушенията в сърдечния ритъм са причина за преходно увреждане на помпената функция на сърцето, особено когато протичат с много бърза камерна честота. Състоянието се обозначава като ритмогенна (тахикардно-индуцирана) кардиомиопатия и обикновено е резултат от продължителното поддържане на сърдечни аритмии - камерни и надкамерни, които протичат с бърза сърдечна честота.

Състоянието може да бъде предизвикано от различни тахиаритмии, включително предсърдно мъждене, непрекъснати надкамерни тахикардии и камерни аритмии. Множество проучвания са установили причинно-следствена връзка между тахикардията и последващото развитие на кардиомиопатия с прояви на сърдечна недостатъчност, както при животински модели, така и при хора.

Кой е по-предразположен

Индуцираната от тахикардия кардиомиопатия се дефинира като систолна и/или диастолна камерна дисфункция развила се в резултат на продължителна повишена сърдечна честота, която е обратима при контролиране на аритмията или сърдечната честота. В клиничната практика състоянието обикновено се наблюдава при пациенти без предшестващо структурно сърдечно заболяване, въпреки че наслагването на състоянието може да е отговорно за влошаването на камерната дисфункция при тези с подлежащо такова.

Състоянието е докладвано при около 10% от пациентите с продължителни предсърдни тахикардии и до 37% от пациентите с персистиращи или перманентни форми на предсърдно мъждене с бърза камерна честота. 

Няма определена сърдечна честота, която може да доведе до състоянието, но се приема, че сърдечни аритмии, протичащи трайно със сърдечна честота над 100 уд/мин, могат да са причина за поява на състоянието. Времето на изявата на левокамерна досфункция се определя предимно от давността и честотата на аритмията.

Тахикардно-индуцираната кардиомиопатия се развива най-рано седмица след появата на тахикардията. Понякога може да отнеме и години за постигане на бавно и прогресивно влошаване на левокамерната функция, докато се изявят симптомите на сърдечна недостатъчност.

Патофизиологията на състоянието е комплексно явление и обикновено следва определена последователност. Високите камерни честоти първоначално водят до дилатация (разширяване) на сърдечните кухини и поява на митрална регургитация. Наличието на тези промени са свързани с повишено налягане на камерно пълнене, намален контрактилитет на сърдечния мускул, изтъняване на стените на дясната и лявата камера на сърцето и в крайна сметка клинична изява на сърдечна недостатъчност с неврохормонално активиране.

Автор: д-р Цветелина Дойчинова

Четете повече в Puls.bg.

Снимка: pixabay