Работи ли стратегията на "Хамас" за всяване на страх? Войната не е само бомби и ракети

"Тук, на това зловещо място, където терористите изстрелваха ракети и унижаваха нашите заложници, ние стоим с високо вдигнати глави и запалваме първата свещ за Ханука. Да живее нашият народ Израел!", казва командирът от израелската армия Бени Ахарон. На този площад по време на прекратяването на огъня израелските заложници са били изправени пред освиркваща ги тълпа, докато са предавани на Червения кръст. По-късно се оказа, че това се е случило на друг площад, а израелската армия призна грешката си, пише АРД. 

Дори при снимки, за които се твърди, че показват терористи, коленичили по бельо, не е възможно да се каже със сигурност дали те наистина са само терористи. Източниците остават неясни. Напоследък Израел се фокусира върху изграждането на собствения си образ като победител срещу терористичния режим в Газа. 

Това е отговор на хилядите снимки и видеоклипове на зверствата на "Хамас", казва Рон Шлайфер, експерт по психология на войната в университета "Ариел". Той сравнява методите на "Хамас" от 7 октомври с тези на монголския предводител Чингис хан. 

"Той умишлено е избивал населението пред града, който е искал да превземе, и е натрупвал отрязани глави една върху друга. След това е пускал някои от жителите, които разказвали за зверствата в съседния град", разказва Шлайфер. Според експерта "Хамас" използва същата стратегия на всяване на страх и терор. 

Излъчването на живо в интернет и публикуването на снимки са част от психологическата война, казва психоложката Кати Лави пред АРД, която помага на хора в Израел да се справят с травмите от войната.

"Целта беше всички да се чувстваме несигурни, да ни накарат да мислим, че могат да ни достигнат не само в страната ни, но и у дома, дори в бункерите. Кадрите на зверства срещу деца и жени, изнасилвания, оказват влияние върху всички жени, върху цялото население. Виждаме признаци на колективна травма в Израел", обяснява Лави, цитирана от DW.

Тя казва, че много от нейните пациенти изпитват едно дълбоко чувство на несигурност. Повечето от тях не са преживели кланетата, а са ги проследили в социалните мрежи. И там са видели снимки на младите хора от фестивала, които са залавяни, унижавани и убивани.

Един от пациентите на Лави е трябвало да гледа такива кадри многократно по служебни причини. Сега той не може нито да работи, нито да спи и страда от депресия - проявява симптоми на вторична травма. 

Снимка: БГНЕС