Светът може да премине критичния праг от 1,5°C за глобалното затопляне след седем години, докато емисиите на CO2 от изкопаеми горива продължават да се увеличават, предупредиха учени. Те призоваха страните, участващи в преговорите на COP28, да предприемат "незабавни действия" срещу замърсяването с въглища, нефт и газ.
На срещата на върха на ООН по въпросите на климата в Дубай се очертават бойни линии за бъдещето на изкопаемите горива, като големите замърсители се опитват да отхвърлят призивите за споразумение за постепенно премахване на въглеродно интензивната енергия, която е причина за повечето парникови газове, причинени от човека.
Според оценките на експертите има 50% вероятност затоплянето да надхвърли целта на Парижкото споразумение от 1,5°C за няколко години до 2030 г., въпреки че отбелязват несигурността около затоплянето от парникови газове, които не са CO2.
Знаковото Парижко споразумение от 2015 г. предвижда страните да се ангажират да ограничат повишаването на температурата значително под 2°С спрямо прединдустриалната ера и за предпочитане до 1,5°С.
Оттогава по-амбициозната цел от 1,5°C придобива по-голяма неотложност, тъй като се появяват доказателства, че затоплянето над тази стойност може да предизвика опасни и необратими критични точки.
За да се спази тази граница, според научната група на ООН за климата IPCC емисиите на CO2 трябва да бъдат намалени наполовина през това десетилетие. Това се превръща във все по-трудна задача, защото емисиите продължават да се увеличават, установи Глобалният проект за въглеродните емисии.
Това се случва въпреки обещаващия ръст на възобновяемата енергия - ключов въпрос на преговорите за климата в Дубай, където повече от 100 държави подписаха призив за утрояване на капацитета на възобновяемите източници през това десетилетие, пише БГНЕС.
Земята вече се е затоплила с около 1,2°C, което доведе до жестоки горещини, горски пожари, наводнения и бури. Тази година температурите се повишиха до най-високите в историята, а Световната метеорологична организация към ООН съобщи, че през октомври 2023 г. вече са били с около 1,4°C по-високи от прединдустриалния период.
Снимка: Pixabay
Защо Перу отхвърли американските Abrams и германските танкове Leopard 2
Моден триумф: Кралица Летисия блесна с ослепителна червена рокля
ИПБ: Сънната апнея да бъде призната като риск за пътната безопасност
Как кварталът, в който живеем, влияе върху съня?
Експериментална дъвка намалява HPV и бактерии в устата
Фруктозата подпомага метастазирането рака на яйчниците
Кърменето дава това, което никое друго хранене не може
Как да се предпазим от опасните последици на жегата?
Китай се утвърждава като световен лидер в производството на хуманоидни роботи
Кашалотите са най-шумните животни на планетата
Краят на света според Бредбъри: Избегнахме ли ядрена катастрофа на 4 август 2026 г.
Най-голямата дигитална камера в света, тази на „Вера Рубин“, засне над 650 000 галактики
Близо наполовина са намлели кражбите с взлом в ЕС за последното десетилетие
Електронната шофьорска книжка влиза в сила от 2030 г. в ЕС
Продължаваме да сме с най-ниската минимална работна заплата в ЕС
Ново 20: Полицаи се маскират като растения, за да ловят шофьори-нарушители
Внимание! Магнитна буря връхлита Земята днес и утре
Капиталовите разходи на SpaceX притесняват инвеститорите
AMD подобрява резултатите, но прогнозата за третото тримесечие разочарова инвеститорите
САЩ са изстреляли много от ракетите си и могат да останат "без карти" след войната в Иран
Dow Jones и S&P 500 достигнаха нови рекордни стойности