Светът може да премине критичния праг от 1,5°C за глобалното затопляне след седем години, докато емисиите на CO2 от изкопаеми горива продължават да се увеличават, предупредиха учени. Те призоваха страните, участващи в преговорите на COP28, да предприемат "незабавни действия" срещу замърсяването с въглища, нефт и газ.
На срещата на върха на ООН по въпросите на климата в Дубай се очертават бойни линии за бъдещето на изкопаемите горива, като големите замърсители се опитват да отхвърлят призивите за споразумение за постепенно премахване на въглеродно интензивната енергия, която е причина за повечето парникови газове, причинени от човека.
Според оценките на експертите има 50% вероятност затоплянето да надхвърли целта на Парижкото споразумение от 1,5°C за няколко години до 2030 г., въпреки че отбелязват несигурността около затоплянето от парникови газове, които не са CO2.
Знаковото Парижко споразумение от 2015 г. предвижда страните да се ангажират да ограничат повишаването на температурата значително под 2°С спрямо прединдустриалната ера и за предпочитане до 1,5°С.
Оттогава по-амбициозната цел от 1,5°C придобива по-голяма неотложност, тъй като се появяват доказателства, че затоплянето над тази стойност може да предизвика опасни и необратими критични точки.
За да се спази тази граница, според научната група на ООН за климата IPCC емисиите на CO2 трябва да бъдат намалени наполовина през това десетилетие. Това се превръща във все по-трудна задача, защото емисиите продължават да се увеличават, установи Глобалният проект за въглеродните емисии.
Това се случва въпреки обещаващия ръст на възобновяемата енергия - ключов въпрос на преговорите за климата в Дубай, където повече от 100 държави подписаха призив за утрояване на капацитета на възобновяемите източници през това десетилетие, пише БГНЕС.
Земята вече се е затоплила с около 1,2°C, което доведе до жестоки горещини, горски пожари, наводнения и бури. Тази година температурите се повишиха до най-високите в историята, а Световната метеорологична организация към ООН съобщи, че през октомври 2023 г. вече са били с около 1,4°C по-високи от прединдустриалния период.
Снимка: Pixabay
Петър Волгин: Има политици, които искат война - такива са Зеленски, Урсула
Александър Йорданов: България трябва да изпрати военнослужещи в Украйна
Жител на Шабла за наводнението: Беше страшно, много страшно
Корените на придирчивостта при храненето: Физиологични и сензорни аспекти
Ежедневната консумация на фъстъци може би запазва мозъка млад
Агонално дишане при сърдечен арест – как се разпознава и какво трябва да се направи?
Fertility Europe: Едва 5,6% от работодателите в Европа подкрепят служители с репродуктивни проблеми
Ново научно изследване разкрива възможно ли е пътуването във времето
Медицински пробив: Приложиха клетъчна терапия срещу болестта на Паркинсон
„Лъчът на смъртта“ в Лондон: Как един небостъргач разтопи паркирани автомобили
„Космос за всеки“: ЕКА стартира нов безплатен онлайн курс за космическата индустрия
МФ отрече за реформа на втория стълб на пенсионното осигуряване
Делегатът на Черно море - Ботев (Вр) отхвърли обвиненията, че е имало пропуски в организацията
Засаждат над 400 дървета в район "Одесос" във Варна
Русия, Украйна и САЩ ще преговарят на 10 и 11 ноември
Няма да спират тока в района на свлачището край Златните
Дацов: Приходите в бюджета изостават от планираните нива
Honda обмисля възобновяване на производството в ЕС в зависимост от новите правила за сектора
Imoti.net организира бизнес форум за новата реалност на пазара на имоти във Варна
Бюджетната комисия реши нетните разходи, а не дефицитът, да са водещи във фискалното наблюдение