"Любовта към Украйна е по-силна от страха": Руслана губи крака си на фронта, но това не я спира

Руслана Данилкина отива доброволно на фронта на 18-годишна възраст. На 10 февруари 2023 г. попада под обстрел и губи крака си. Въпреки това е успяла да съхрани вярата си в живота, както и своите мечти.

"В началото съжалявах, че съм оцеляла, понеже ми беше много трудно да се приема такава, каквато съм сега. Постепенно осъзнах, че съм жива, макар и без крак, че мога да стана и да тръгна", разказва Руслана. 

Преди година Руслана решава, че иска да участва в отбраната на Украйна и се записва като доброволка.  Решението ѝ нито било лесно, нито било взето бързо - военната служба я плашела. "Най-много се страхувах от това, че не знам къде отивам и за колко дълго. Разбирах, че не е ясно какво ще става занапред, но много исках, защото това е моята страна, която много обичам. Ясно ми беше, че колкото повече сме, толкова по-силни ще бъдем. И така си събрах багажа и тръгнах", спомня си тя.

Младата жена последвала примера на майка си и втория си баща, които през 2015 г. служили в Донбас, а от началото руското нахлуване в Украйна отишли на фронта като доброволци.

Първо възложили на момичето да се занимава с документи, но тя бързо разбрала, че иска да е по-близо до фронта. Няколко пъти ѝ отказвали, защото е твърде млада, но в крайна сметка успяла да постигне целта си.

На 10-и февруари Руслана участвала в изпълнението на бойна задача в Херсонска област. Първоначално всичко било спокойно, но изведнъж започнал артилерийски обстрел. Парчета от касетъчните бомби попаднали в купето на превозното средство, където седяла девойката.

"Помня момента на взрива. Несъзнателно закрих глава, а следващото, което помня, е как се държа за коляното. Веднага разбрах какво се е случило, но не исках да повярвам, че съм изгубила крака си", разказва Руслана за този най-страшен ден в живота си.

Тя оцеляла само по щастлива случайност. Край ударената машина точно в този момент минавал медицински екип, който ѝ оказал първа помощ и предотвратил смъртта поради загуба на кръв. Сложили я да легне в друга кола, където тя видяла потресаващата картина: кракът ѝ били положен редом с тялото.

Медиците, които я оперирали малко по-късно, направили всичко възможно, за да спасят крака ѝ, но не успели. После я изпратили в болница в родния ѝ град Одеса. Първите дни тя постоянно плачела, но в един момент взела решение: "Ще се боря за живота си".

Най-голяма опора и подкрепа за младата жена било семейството ѝ. Освен това, хиляди хора от цял свят всекидневно изпращат на Руслана своите благопожелания в социалните мрежи. Нейният профил в Instagram вече има 37 000 последователи.

Благодарение на своята жажда за живот, Руслана се е превърнала в символ на сила и несъкрушимост за мнозина. Когато я питаш как се чувства днес, тя отговаря, че е значително по-добре - както физически, така и емоционално. Макар че два месеца след загубата на крака фантомните болки продължават да се обаждат. 

Сега Руслана пие само успокоителни, за да поддържа нервната си система в този тежък период. Доскоро е имала силни паник атаки, лекарствата и разговорите с психолога ѝ помагат постепенно да ги преодолее.

Младата жена вече е претърпяла пет операции. В момента е в санаториум и очаква да ѝ бъде поставена протеза. Скоро ще започне да прави физически упражнения, за да подобри мускулатурата си, отслабнала през последните два месеца, пише DW.

Благодарение на даренията Руслана ще може да получи модерна протеза, произведена в Германия. Щом я получи, ще се заеме с изпълнението на новите си мечти. "Най-простата ми мечта е да карам кънки. Мечтая и за велосипед. Да, единият крак ми липсва, но това не означава, че не мога да осъществя мечтите си", казва тя.

Руслана иска да помогне и на други хора, които са пострадали във войната, да им вдъхне вяра в живота. "Искам да покажа на хората, че всичко е възможно - не бива само да се седиш и да се жалваш. Даже да ви се е случило нещо страшно, животът продължава и човек трябва да го живее", казва тя.

Снимка: Instagram профил - rusya_danilkina