Какво означава заповедта за ареста на Путин и до какво може да доведе?

Международният наказателен съд (МНС) издаде две заповеди за арест – срещу руския президент Владимир Путин и срещу пълномощничката по правата на децата Мария Лвова-Белова. Юридическото обвинение гласи "военни престъпления", а конкретно става дума за насилственото депортиране на деца от Украйна в Русия, започнало най-късно на 24 февруари 2022 година – тоест от самото начало на войната в Украйна. По данни на украинското правителство до февруари тази години повече от 16 000 деца са били отвлечени от Украйна в Русия или в контролираните от Русия региони.

Според съда има достатъчно причини да се смята, че и самият Путин носи наказателна отговорност за това. През май руският президент подписа декрет, който позволява украинските деца да получат по-бързо руско гражданство. Освен това обвиненията към Путин са, че не е възпрял своите военни и цивилни подчинени от извършването на военни престъпления, посочва АРД.

Наказателният съд оповести издадените заповеди и поради това, че престъпленията продължават и сега, така че оповестяването би могло евентуално да осуети следващи наказуеми действия, допълва германската медия. Тя припомня и това, че издаването на заповед за арест на действащ държавен глава от страна на съда в Хага е голяма рядкост. Това например се е случвало по отношение на междувременно сваления судански президент Омар ал-Башир.

Докато Путин и Лвова-Белова се намират в Русия, заповедите за арест имат по-скоро символично значение, изтъква АРД. Международният наказателен съд не би могъл да задържи двамата в Русия – той не разполага със собствена полиция, която би могъл да изпрати в Русия за извършването на арести.

Предаването на Путин на съда би било реалистично най-рано след смяна на властта в Русия, но и тогава то не е сигурно. Това означава, че в обозримо време не може да се очаква провеждането на съдебен процес, а в Хага процес в отсъствието на обвиняемия не е възможен.

Обвинението, че Путин като държавен ръководител е отговорен за извършването на военни престъпления, е ясен сигнал и има огромно символно значение, подчертава АРД. Освен това така се ограничава свободата му на придвижване. Ако замине за държави, които са членове на Международния наказателен съд, там Путин би бил заплашен от арест. Дори и имунитетът му като държавен глава не би го предпазил от процес в Хага на базата на сегашните обвинения.

Следователите от Хага подчертават постоянно, че не бързат. И посочват, че дълго време никой не е можел да си представи как един ден бившият сръбски президент Слободан Милошевич може да застане на подсъдимата скамейка в Хага. Освен това решението показва, че обсъжданото създаване на специален трибунал не е задължително условие за предприемането на стъпки срещу Путин. За наказуеми действия като "военни престъпления", "престъпления срещу човечеството" и "геноцид" е възможно отправянето на обвинения, без да има промяна на статутите.

Международният наказателен съд съществува от 2002 година. Той е признат от 123 държави, но САЩ, Китай, Израел, Сирия, Русия и Украйна не са ратифицирали неговия статут, пише DW.

Въпреки това съдът в Хага в конкретния случай може да се заеме и с руските престъпления в Украйна, тъй като с две специални декларации от 2014 и 2015 година, приети след анексията на Крим, Украйна е признала правомощията на съда и допуска негови разследвания на своя територия, обяснява АРД.

Пред МНС засега не са възможни наказателни действия срещу представители на руското държавно ръководство – съдът може да се намеси само срещу лица от държави, възприели неговия статут, каквато Русия не е.

Наказателно преследване заради агресия би било възможно само ако Съветът за сигурност на ООН предаде случая на Хага. Подобна стъпка обаче може да бъде блокирана с вето на Русия, посочва АРД. Междувременно стана известно, че генералният секретар на ООН Антониу Гутериш е готов, в случай на необходимост, да продължи да води диалог с Путин - въпреки издадената от Международния наказателен съд заповед за неговия арест. Говорителят на ООН Стефан Дюжарик заяви: Путин не е станал персона нон грата за нашата организация.

Снимка: БГНЕС