Страх сковава Болград: Няма войници и взривове, но липсва спокойствие за жителите

Година след началото на войната спомените се смесват със страхове и надежди.

Альона идва в България през март миналата година, за да роди тук сина си Елеон. Два месеца след това се прибира отново в Одеса. Сега той е на 11 месеца - през март ще отпразнува своята първа година. Все още не е проходил, но вече е преживял повече, отколкото поколения преди него. Алла остава с по-малката си дъщеря в Болград заради болната си майка. Преди 10 години тя живее и учи в България – в Стара Загора. След като завършва образованието си, се прибира в Украйна, където среща съпруга си и заживяват заедно в най-големия пристанищен град на страната - Одеса.  

"Събудихме се. Не разбрахме, че това може да е война. Когато бяхме наясно, че не са учения, разбрахме, че е война и решихме, че трябва да отида в България да родя в безопасност. Родих там сина ми, много ми помогнаха моите приятелки и доброволци. Много хубаво се отнасяха към нас в България", спомня си тя.

Споделя, че след завръщането ѝ обратно в Украйна трудно свикнали със сирените, че не могат да излизат.

В началото на зимата гражданите на Одеса – над един милион души остават без ток. Руски удари с дрон нанасят сериозни поражения по енергийната инфраструктура в града и околните райони. С помощта на генератор Альона и съпругът и успяват да внесат светлина и топлина в дома си в най-критичния период. Едва преди седмица електроподаването е възстановено до 20 часа в денонощието.

"Всички имат надежда, че това ще завърши през пролетта", казва Альона.

Алла е възпитател в детска градина в Болград. В момента нейното работно място не функционира, защото няма бомбоубежище. Тя обаче има наблюдения как работят детските градини на други места в страната по време на война.

"Това е много страшно. По протокол трябва да реагираме всеки път при въздушна тревога – да грабваме децата в каквото и състояние да са: спят ли, ядат ли, почиват ли си и да бягаме в мазето, да седим там, докато не свърши", поясни тя.

Жителите на града продължават да живеят по домовете си в постоянен страх - със съзнанието, че ако руските войски не бъдат спрени, настъплението им може да достигне и техния край.   

"Първите дни бяхме готови с куфарите. После свикнахме, както свиква човек дори с войната. Оставаме тук. Ако стане нещо страшно, ние сме близо до границата. Разбира се, че тръгвам за България", категорична е тя. 

В Болград, както и в Одеса също остават без електричество през декември. Но според Алла местните жители по-лесно са успели да се адаптират поради това, че живеят в къщи. Тя например изнасяла храната си навън на студено, пазарувала само най-необходимото.

Тъй като в Болград ситуацията е относително спокойна, жители от Херсон и други градове, на чиято територия се водят сражения, започват постепенно да се заселват в областта.  

"Хората се умориха. Да свърши по-скоро, а как да свърши – никой не знае, но без кръв няма да свърши", завършва горчивите си размисли Алла.

В Болград не се чуват взривове, няма войници, няма и разрушения. Появяват се обаче все повече жени, облечени в черно. Усеща се страхът, предаде БНР.

"Ако минеш през града и не знаеш коя дата е, какво става по света, няма да разбереш, че има война. В магазините има стока, има храна. Вече седмица, откакто не ни изключват тока - имаме светлина. Имаме вода. Нямаме покой за нашите хора, които са там. Времето минава и майките, които имат момчета, са обхванати от все по-голям страх, че тази пуста война може да продължи, техните момченца ще пораснат и ще станат войници. Това е много страшно!", обобщи тя.

Снимка: БГНЕС