Новият план на НАТО: Удари дълбоко в Русия

НАТО разработва нова отбранителна стратегия, която предвижда нанасяне на удари по военни цели дълбоко на руска територия при евентуално нападение срещу държава от Алианса. Целта е не просто да бъдат спрени настъпващите войски, а да бъде разрушена инфраструктурата, която позволява на Москва да води продължителни военни действия, съобщи американският вестник The Wall Street Journal (WSJ).

Сред потенциалните цели са военни бази, логистични центрове, транспортни мрежи и предприятия, свързани с военната промишленост. По този начин руските сили може да бъдат лишени от подкрепления, боеприпаси и оборудване.

Според върховния главнокомандващ силите на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич задачата е да се прекъсне цялата система, която позволява на противника да управлява, снабдява и поддържа войските си.

Войната в Украйна променя плановете

Опитът от руско-украинския конфликт има ключово значение за новия подход. Ударите на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) с далекобойни оръжия срещу военни и икономически обекти в Русия показаха значението на поразяването на цели далеч зад фронтовата линия.

Същевременно продължителните руски атаки срещу украинската инфраструктура и недостигът на ракети за противовъздушна отбрана демонстрираха ограниченията на стратегия, която разчита предимно на защита срещу вражеските удари.

Затова военните плановици поставят все по-голям акцент върху унищожаването на средствата, с които противникът води войната, вместо единствено върху прехващането на вече изстреляните ракети и дронове.

Европа се нуждае от повече далекобойни оръжия

За прилагането на подобна стратегия НАТО трябва значително да увеличи запасите си от високоточни ракети, реактивни системи и безпилотни апарати с голям обсег.

САЩ продължават да модернизират съществуващи оръжейни системи, включително крилатите ракети Tomahawk и тактическите ракети ATACMS. Европейските съюзници също разработват нови средства за удари на големи разстояния, но значителна част от проектите ще се нуждаят от години, за да достигнат оперативна готовност.

Ограничените европейски арсенали остават сериозно предизвикателство. При продължителен конфликт количеството налични боеприпаси може да се окаже също толкова важно, колкото техническите характеристики на самите оръжия.

Според военните командири наличието на достатъчно мощни средства за удари в дълбочина би могло да има и възпиращ ефект. Русия ще трябва да отчита, че евентуално нападение срещу НАТО може да постави под заплаха не само силите ѝ на фронта, но и военната инфраструктура във вътрешността на страната.

Политическото решение остава най-голямата неизвестна

Дори ако НАТО придобие необходимите военни способности, остава въпросът дали правителствата на държавите членки ще бъдат готови да разрешат удари по руска територия.

Подобно решение би имало сериозни политически последици и би било свързано с опасността от разширяване на конфликта. Затова военните планове трябва да бъдат подкрепени не само с достатъчно оръжия, но и с предварително съгласуван политически подход.

Новата концепция се основава на използването на конвенционални оръжия за прекъсване на способността на противника да продължава военните действия, а не на ядрена ескалация.

Основната цел е Русия да бъде убедена, че евентуална война с НАТО няма да се ограничи до бойните действия по границите на Алианса, а ще изложи на риск и инфраструктурата, от която зависи собствената ѝ военна мощ.

Снимка: iStock