Новините ON AIR
Радио ON AIR
Времето ON AIR
Някои хора подкрепят Русия, но може би става дума за носталгия по собственото им минало от времето на така наречения социализъм. Това е свързано с тяхната идентичност. Не, не става дума за България, а за хората от бившата ГДР. В източните германски провинции дебатите около войната и мира също могат да се обяснят с историческите корени, пуснати десетилетия назад.
Подкрепа за мира или подкрепа за Русия? Това се питат мнозина наблюдатели, включително и повод на вчерашната мирна демонстрация в Берлин, организирана от лявата политичка Сара Вагенкнехт и от прочутата феминистка Алис Шварцер. Според официалната информация в събитието са участвали 15 000 души, а според организаторите - 50 000. Главното послание на митинга беше за мир, но миролюбието и симпатиите към Русия често пъти се смесват.
Министър-председателят на провинция Саксония Михаел Кречмер също предизвика дискусии с изявленията си, че войната трябва да бъде "замразена", а на Украйна да не се доставят тежки оръжия. Особено в Източна Германия мнозина мислят като Кречмер: че Германия трябва да се държи настрана, защото това не е неин конфликт.
Политоложката Сара Пагунг, която сама произхожда от Източна Германия, казва пред АРД, че симпатиите към Русия са част от социализацията на хората в бившата ГДР: "Русия е част от източногерманската идентичност", твърди тя.
Политоложката смята, че исторически в ГДР се е развило масово недоверие към управленците, към политиката, институциите и медиите, но в същото време и по отношение на Запада, който е непознат за източногерманците. Така мнозина от тях днес смятат войната в Украйна за конфликт между Запада и Изтока. Сара Пагунг твърди, че желанието на тези хора да стоят настрана произтича от липсата на идентификация със Запада. Те просто смятат, че трябва да се държат на еднаква дистанция и от едните, и от другите.
В интервюто си за АРД политоложката добавя и нещо очевидно: хора, които са живели 40 години под управлението на режим по съветски модел, естествено са белязани от това време. Според нея реакцията на много източногерманци към войната не е проруска или антиукраинска, а по-скоро опит да не се взима страна. Или желание да не попаднеш между фронтовете в конфликта Русия-САЩ или Изток срещу Запада.
Политоложката припомня, че докато в Западна Германия благосъстоянието на хората непрекъснато растеше, в ГДР се живееше доста по-оскъдно. Ето защо източногерманците очакваха, че обединението на страната бързо ще подобри материалното им положение. И след като това не се случи, според представите им, мнозина се почувстваха ощетени и подценени.
Както казва Сара Пагунг, източногерманците се усетиха декласирани както материално, така и символично. И до днес процентното им присъствие на ръководни позиции в страната е ниско. Включително и по тази причина те изпитват необходимост да защитят своята идентичност и "да си вдигнат цената"., пише DW.
Мнозина от тях твърдят, че знаят за Русия повече, отколкото западногерманците, че в тази война те са по-компетентните експерти. Освен това съзнателно или не те възприемат Русия като част от своята източногерманска идентичност и в резултат защитават Русия, докато всъщност защитават собствената си идентичност, казва Сара Пагунг.
В същото време тези хора подсъзнателно поставят знак за равенство между едновремешния Съветски съюз и днешна Русия. Но Русия не съвпада със СССР нито като граници, нито като политическа ориентация.
В обобщение политоложката казва, че въпросът за източногерманската идентичност и за трайното недоверие на много хора от източните провинции към властта и към Запада трябва да се превърне в тема на обществен дебат в цяла Германия. Защото проблемът не е само на източногерманците, той изисква разговори и решение на национално равнище, казва Сара Пагунг пред АРД.
Снимка: БГНЕС
LIVE
