Руска писателка: Не си представях, че ще емигрирам доброволно, но примката се затягаше 

Руската писателка Алиса Ганиева разказва защо е емигрирала.

Трудно ли беше да вземете решението да напуснете Русия?

Алиса Ганиева: Никога не съм си представяла, че ще емигрирам доброволно. Смятах, че това е възможно само ако се зададе началото на края, т.е. ако има опасност да вляза в затвора за много години. Мои познати постоянно ме питаха какво правя още в Русия. 

"Та ти протестираш с плакати на улицата, ти подготвяш пакети с помощи за украински военнопленници. Това е много опасно", уверяваха ме всички те.

Кога чашата преля? Кое Ви накара да вземете окончателното решение?

Алиса Ганиева: Усещах как става все по-тясно, как примката около шията ми се затяга. В домовете на някои мои приятели имаше обиски, други пък направо се сдобиха с присъди - като превантивна мярка. Постепенно започнаха да изчезват хора, които участваха в чатовете, в които разменяхме информация. Някои успяваха да напишат: "Арестуваха ме, напускам групата, за да не стигнат и до вас."

Решението да напусна не беше еднолично. Взех го заедно с моя съпруг, който един ден ми каза: "За известно време трябва да се скриеш в чужбина". И така: една вечер в 9 часа реших, че заминавам, а в полунощ вече бяха във влака на път. Нямах почти никакво време за приготовления, набързо опаковах нещата. Не знаех дори дали не са затворили границата.

А давахте ли си сметка, че това "за известно време" може да се превърне в месеци?

Алиса Ганиева: Надявах се да не е за дълго. Живееш с мисълта, както вероятно повечето емигранти, че всичко ще приключи бързо, че е въпрос само на време. През първите седмици ми се струваше, че ще мога бързо да се върна. Но в същото време видях колко безсмислено е да протестираш в Русия - ако излезеш с плакат на улицата, ще бъдеш незабавно задържан. А който бъде глобен, финансира неволно войната. Имаме нужда от друг вид съпротива - такава, която да може да се практикува навсякъде и да е ефективна от двете страни на границата. Нужна е нова вътрешна морална нагласа.

С какво ще запомните датата 24 февруари?

Алиса Ганиева: В сутрешните часове на 24 февруари 2022 прегледах новините в Telegram и имах лошо предчувствие. След което започнаха мълниеносно да пристигат съобщения, картата на Украйна беше осеяна с червени символи - за всеки един удар. Бомби над Киев и опашки от хора, които бързаха да напуснат града.

Писах на познати и приятели, питах ги как са, къде се намират. В такъв момент просто не знаеш как можеш да помогнеш, чувстваш се безсилен. И усещаш ужаса. Изведнъж се бяха сбъднали най-страшните ми фантазии - Русия действително беше нападнала Украйна, каквито опасения имахме още от ноември 2021, пише DW. 

Означава ли това, че за Вас тази война не беше неочаквана?

Алиса Ганиева: Да, за разлика от много други, аз винаги съм смятала това за възможно. Дори предполагах на коя дата ще се стигне дотам - смятах, че ще е на 23 февруари, празника на руската армия. Олимпиадата тогава щеше да е свършила, преди нейния край не беше много реалистично да започне войната. С една дума - не бях много изненадана.

Снимка: DW

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК