Каква е идеологията на Путин във войната с Украйна?

Има едно общо нещо в главите на украинците, руснаците, Владимир Путин и западняците по време на този конфликт: Втората световна война. Старомодно нашествие по суша тероризира същите градове както германското нахлуване от 1941 г., най-голямата военна операция в историята, пише Саймън Кюпър за Financial Times.

Сцените на семейства, които се укриват от бомби в станции на метрото или се опитват да се качат на претъпканите влакове, извикват познати спомени. Дори танковете и обърканите, недохранени руски наборници не са се променили много. Историята се повтаря, първия път като трагедия, втория път като фарс.

Путин, роден през 1952 г., е сред последните политици, чийто мироглед идва от Втората световна война. Той е разказвал различни версии на историята за това как баща му намерил майка му полужива върху купчина трупове по време на обсадата на Ленинград. По-големият им син Виктор загива при обсадата.

С все по-голямото обсебване на Путин от историята, той засили шовинизма в официалната руска военна история. В неговия разказ, който е опасно да се поставя под съмнение, СССР всъщност не си е сътрудничил с Германия от 1939 до 1941 г., а е победил Хитлер сам и никога не е получил благодарност от Запада.

Това е ескалиране на фактическата идеология на Кремъл от последните десетилетия: двоякостта на световната война. Шовинистичните митове за Великата отечествена война се разпространяват от съветника на Путин Владимир Медински, който сега е главен преговарящ от страна на Русия в "мирните преговори" с Украйна. Нищо чудно, че оправданието на Путин за тази война е "денацификация". Изводът: това е битка до смърт.

Има доза истина в обвиненията му за украинско сътрудничество с нацистите. Предвоенната бруталност на Сталин уби милиони украинци, така че когато дойдоха германците, някои хора ги приветстваха като освободители. Украинската въстаническа армия (УПА) и Организацията на украинските националисти понякога се биеха на страната на нацистите и избиваха поляци и евреи. Червената армия в Украйна се смяташе както за "наша" армия, така и за "тяхна" армия – едновременно освободител и руски окупатор.

Путин никога не се е интересувал особено от своя разказ за денацификация и може дори да не вярва в него, твърди Димитър Бечев, политолог в Оксфорд. Руският президент се надяваше на бърза война, която едва ли ще изисква разкази. Въпреки това неговата история за "денацификация" се насочва срещу еврейския президент на Украйна Володимир Зеленски, трима от чиито прачичовци са били екзекутирани от германски окупатори.

"Как мога да бъда нацист?", попита Зеленски руснаците във видео, записано на родния му руски език, без да споменава еврейския си произход, а позовавайки се на дядо си, който се е биел в Червената армия. Еврейски комик се превърна в „герой на украинската история“, казва антропологът Марина Саприцки-Наум.

Зеленски също така променя това какво означава да си „украинец“. Той създава приобщаващ украински национализъм, който обединява етнически украинци и руснаци, евреи, мюсюлмани и всички останали като украинци. Украинският писател Владислав Давидзон го нарича "полиглотската националност на много травмирана нация, която просто иска да съществува". Това също е нов модел национализъм, от който западноевропейските страни могат да се поучат.

Историята на Путин за това, че Русия освобождава още една "руска" територия от „нацистите“ без съмнение убеждава много руснаци, но в рускоезичните социални медии украинците извикаха контрастен руски спомен: инвазията на Хитлер. „Това напомня на всички ни за 1941 г.“, каза Зеленски след бомбардировките над Киев. Неговият съветник Олексий Арестович сравни Харков със Сталинград.

Засега преживяваме отново 1941 г. Но ще се появят и други исторически паралели, включващи 1917 г., когато гладни и изтощени от война руснаци свалиха царя.

Четете повече по темата в investor.bg

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК