Путин потропал на вратата на КГБ едва 16-годишен, върнали го, а после...

Още от малък Владимир Путин имал голям интерес към разузнавателните служби на Съветския съюз. Той бил запленен като ученик от романтичния образ на разведчика в литературата, който ако се наложи - дава и живота си за доброто на родината и неутрализирането на враговете – вътрешни и външни.

С мечта за такава кариера 16-годишният Владимир Путин решил и отишъл в приемната на централата на КГБ-Ленинград, и заявил желанието си да се влее в редиците на "бойците на тихия фронт". Служителят, който го изслушала, му заявява, че нещата стоят по друг начин – не кандидатът търси службата, а КГБ намира човека, когото иска да привлече.

Това съвсем не отчаяло Путин. Той се поинтересувал какво е препоръчително да изучава, за да има най-голям шанс да бъде привлечен за сътрудник. Вариантите били два - или да отслужи в армията, или да наблегне на правото и чуждите езици. Бъдещият президент, тогава все още ученик, изпълнил втория получен съвет – веднага започнал подготовка за кандидатстване в Юридическия факултет на Ленинградския университет. Приет е, дипломира се и впоследствие наистина е потърсен от страна на КГБ за привличане като щатен служител, по-късно и офицер, пише в биографията на Путин в Уикипедия.

А бил ли е Владимир Путин супер агент - впечатленията си разказва преди години Виктор Адианов, негов колега от руските тайни служби. Двамата били изпратени заедно в Дрезден през 1985 г. По онова време Путин има чин майор, а Адианов е старши лейтенант.

"Володя беше интелигентен, много усърден сътрудник на КГБ, но не беше супер агент, който се откроява сред колегите си", спомня си Адианов. 

Двамата живеели в една и съща кооперация. Основната им задача била да набавят политически и научно-технически информации за Федералната република и НАТО. Не било обичайно обаче да обменят помежду си събраните данни. 

"Търсихме хора, които могат да ни бъдат полезни, към някои ни насочваше Щази", казва полковникът от запаса.

Имал и лични контакти с Путин.

"Ловяхме заедно риба и си правехме шиш. Правехме си и подаръци. Носехме водка от Москва, например, електроуреди разни, по онова време много се търсеше телевизора Юность", разказва Адианов, цитиран от DW.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК