Бежанци: Разочаровани сме - в България много хора вярват на Путин, че сами взривяваме домовете си

Седим с няколко украински жени в център за катерене близо до летището в София. Пристигнали са в България преди три дни с автобус. Тяхна приятелка украинка, която живее в София от години, е довела Алла, Лена, Таня и децата им в центъра за обучение на катерачи - с надеждата, че така децата поне за миг ще забравят ужаса и страха.

"Децата ни са толкова уплашени, че дори в сладкарница не искат да отидат. Не искат да излязат от жилището, в което сме се настанили. Започват да плачат само като им предложим да се разходим някъде из София. В крайна сметка все пак ги доведохме тук. Сега ги виждам засмени за първи път, откакто започна войната", споделя Лена.

Докато с децата се занимават треньорите по катерене, трите жени започват да разказват.

"Беше ужасно. Виждахме как ракетите падат върху блоковете, в които живеем. Тътенът те разтърсва отвътре. Не разбирам как е възможно руските медии да твърдят, че в Украйна няма война. Да дойдат и да видят разрушеното училище в Киев, взривената детска градина и болницата за деца. Стреляха по децата ни", казва Таня, а Алла добавя: "Преди да тръгнем, пред очите ми, от другата страна на улицата, шрапнели убиха дете. Загина там, на място. Баща му го държеше в ръцете си и не знаеше какво да направи. Не разбирам защо руснаците лъжат, че искали да ни освободят. От какво? Украинците сме свободни хора. Ако искахме да ни освобождават, сега нямаше да се бием с тях. Нямаше мъжете ни да са там и да загиват, а ние тук да се чудим накъде да поемем."

И трите жени държат телефоните си в ръце и постоянно гледат в тях. Благодарни са, че в залата има безплатен интернет. "Пишем си с мъжете ни постоянно. Също и с близките ни, които останаха там. Чакаме съобщения от тях всяка минута. По хиляди пъти на ден ги питаме дали са живи. Родителите ми са се скрили в едно село близо до Киев, защото в града не може да се оцелее", обяснява Таня.

Очите и на трите жени са тревожни, тъжни, уморени. Докато говорят, ръцете им не спират да треперят. Питаме ги дали искат да останат в България. "Не", казват и трите. "Тук е много скъпо. Дойдохме с малко пари и скоро ще свършат. В момента сме настанени в апартамент с голям за нашите стандарти наем - 50 евро на ден. С малкото пари, които ми останаха, си купих самолетен билет за Словакия, където живее моя приятелка от университета. Тя ще ни приюти с двете ми деца безплатно", казва Таня. Питаме я защо не се е възползвала от групите за помощ в социалните мрежи, където хора предлагат безплатни жилища. Казва, че е писала, но за три дни никой не ѝ предложил жилище или работа, пише DW.

Лена също е решила да пътува с Таня - защото според нея в България организацията не е добра. "Не знаем дали децата ни ще могат да тръгнат на училище. Не знаем и как ще бъде уреден нашият статут, за да можем да започнем някаква работа. А трябва да изкарваме пари - мъжете ни воюват. Никъде няма информация как да уредим живота си тук, докато ужасът приключи. Мислехме, че тръгваме за седмица-две, но това няма да свърши толкова скоро. Тази война ще продължи дълго. Руснаците няма да се спрат, докато не разрушат цялата ни страна."

Алла добавя още една причина, заради която и тя е решила да не остане в България: "Не сме допускали, че в България, въпреки топлия прием досега и безпроблемното влизане, ще има толкова много хора, които са за Путин. Не сме вярвали, че ще има хора, които ще гледат на нас с лошо и ще казват, че ние сме някакви престъпници, които сами взривяват домовете си и убиват децата си. Как може българите да вярват на тези гнусни лъжи? Това много ме разочарова. Искам да кажа на всички тези хора, че в Украйна има война, истинска война. Че руснаците ни убиват, че изпепеляват страната ни, че са безпощадни. Не се спират пред нищо, не жалят никого. Разстрелват цивилни хора, бомбардират цивилни обекти. Градовете ни са изравнени със земята. И няма да се задоволят само с Украйна. Ще искат още. Европа ще искат", казва Алла.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК