Да очакваме ли недостиг на слънчогледово олио и соя заради войната?

Украйна е смятана за житницата на Европа - най-вече южната и западната част на страната с нейните изключително плодородни черноземни почви, които покриват 70% от украинската територия. Обработваемите земи обхващат 32 милиона хектара – това съответства на една трета от обработваемите земи в целия Европейски съюз.

Това са гигантски площи, а и постигнатият от украинското селско стопанство напредък през последните 20 години се определя от експертите като огромен. Допреди това голяма част от земите пустееха или се обработваха неефективно. В началото на 21 век на Украйна все още ѝ се налагаше да внася зърно. Днес тя е сред десетте най-големи износители на зърно в света. В страната се отглежда най-вече пшеница.

Какви ще са последствията за вносителите?

И Русия, и Украйна са водещи производители на пшеница за световните пазари. "Двете страни заедно осигуряват почти 30% от изнасяното жито", казва евродепутатът Мартин Хойслинг от Зелената партия. Ако продукцията от двете страни отпадне, отражението върху световните аграрни пазари ще е огромно.

Войната вече доведе до невиждано високи цени на пшеницата. На международните зърнени борси има увеличения от 25 и повече процента. Има и друго: голяма част от житото, изнасяно от Русия и Украйна, не е предназначено за ЕС, а за Близкия и Средния изток. Спадът в производството и трудностите при транспортирането – например заради разрушени релси, пътища или пристанища – могат да доведат до сериозни проблеми с осигуряването на нужните количества жито, опасява се Хойслинг. Недостигът ще трябва да се запълва с производството от ЕС.

Слънчогледово олио, соя, фураж

Но не става дума само за пшеницата и зърното от Украйна, а и за други аграрни продукти. "Преди 20 години в Северна Украйна дори не бяхме виждали соя, никога не бяхме отглеждали царевица, а слънчогледи имахме само в градината", казва Алекс Лисица, който има земеделско стопанство в Северна Украйна и е начело на Украинския аграрен съюз, цитирана от DW.

Междувременно страната изнася големи количества слънчогледово олио и соеви продукти на световните пазари. От соята пък има нужда за производството на месо в ЕС: като храна за животните. Всички тези фактори определено ще повишат цените на селскостопанските продукти, което ще се усети и от потребителите.

"Затова трябва добре да обмислим дали да продължаваме да храним свинете, кокошките и кравите с близо 70 процента от европейското зърно. Вероятно би трябвало да се отнасяме по-внимателно към ресурсите“, казва Хойслинг. „Всичко това ще се отрази на европейското селско стопанство и ние трябва да помислим как то да стане по-устойчиво, а не да залагаме толкова много на вноса."

Последиците за селското стопанство

Отражението на войната върху снабдяването с хранителни продукти може да се сравни с това върху енергийния пазар: откроява се голямата зависимост от вноса.

Това се отнася и до азотните торове, които европейските фермери внасят предимно от Русия и от Беларус. Производството им е изключително енергоемко, а енергията в тези две страни е относително по-евтина заради запасите от земен газ. Междувременно обаче и там има сериозни увеличения на цените.

Никой в ЕС не допуска, че ще има сериозен недостиг на селскостопанските продукти. Но те определено ще поскъпнат сериозно – включително и като следствие от войната.

Снимка: Bloomerg.com

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК