Щети като тези от войните: Как пандемиите променят обществата и икономиките?

След тях нищо вече не е каквото е било

23.08.2021 | 09:35 Редактор: Жаклина Иванова
Щети като тези от войните: Как пандемиите променят обществата и икономиките?

Чума, испански грип или друга напаст: глобалните епидемии неведнъж са променяли из основи общества и икономики. А след кризата възникват нови шансове. Ето някои от парадоксалните закъснели последствия от пандемиите.

Опустошителни пандемии е имало открай време. Пример от историята е чумата през 14-и век. Силно заразната инфекциозна болест се появява първоначално в Средна Азия, като впоследствие се разпространява по търговските пътища и в цяла Европа. Деца и старци, търговци, просяци, чираци, високопоставени църковни сановници – "черната смърт" не пощадява никого.

Който може, търси спасение в бягство. Опустяват градове и цели региони. Ето как описва ситуацията писателят Джовани Бокачо в своето произведение "Декамерон": "Сякаш целият въздух бе натежал от вонята, която се разнасяше от труповете, заразите и различните церове."

През ноември 1918 година, след края на Втората световна война, на много места цари разруха - къщи, ферми и фабрики са изравнени със земята, а много войници са осакатени и травматизирани. И точно тогава се появява нов враг - испанският грип, припомня DW.

"Болестта връхлита тъкмо най-яките“, споделя войник в писмо от фронта.

След тях нищо вече не е каквото е било

"Тъй като епидемиите често се появяват изневиделица и в началото причинителите им трудно се локализират, тяхното непосредствено въздействие е толкова ужасяващо – за засегнатите, за цялото общество и за икономиката. Сякаш всичко замира", казва икономистът Фридрих Хайнеман от Центъра за европейски икономически изследвания в Манхайм.

"Анализите показват, че пандемиите могат да нанесат толкова големи щети, колкото и войните", уточнява той.

"Най-смъртоносната от всички пандемии"

"Предполага се, че в течение на 200-300 години по-високото възнаграждение е довело до спад в ръста на производството, което в крайна сметка е стимулирало индустриалната революция. Испанският грип несъмнено е бил най-смъртоносната от всички пандемии – според съществуващите оценки жертвите са между 50 и 100 милиона души. И все пак, когато кръвопролитията от Първата световна война свършват и испанският грип е преодолян, настъпва десетилетие на подем – икономически, социален и културен – "бурните 1920 години", казва историкът-икономист Ян-Отмар Хесе.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК