Джулиан Асандж и свободата на словото остават под заплаха

Съдийката Ванеса Барейтзър в Лондон отказа да изпълни искането на САЩ за екстрадиране на създателя на "Уикилийкс" Джулиан Асандж.

Британското правосъдие всячески затрудняваше защитата на Асандж по време на процеса, поради което повечето наблюдатели очакваха, че Великобритания ще принесе в жертва на "особеното си приятелство със САЩ“ не само правата на Джулиан Асандж, но и свободата на словото. Фактът, че това не се случи, е повод за радост, но не и за истинско облекчение.

Съдийката в Лондон така и не се обяви в защита на разследващата журналистика. В мотивите за решението си тя подчерта единствено и само нечовешките условия на задържане, които биха очаквали Асандж в САЩ и произтичащата от тях опасност от самоубийство.

Тя обаче изрично се противопостави на аргументите на защитата, в които се изтъкваше, че австралиецът е преследван заради журналистическата си дейност, и че неговите разкрития за военни и други престъпления, извършени от САЩ, представляват висок обществен интерес.

Там се изтъкваше и това, че преследването на Асандж би могло да е политически мотивирано и да не даде възможност за честен съдебен процес срещу него.

Казано накратко – съдийката подкрепи почти всички точки на изложението, представено от американското правителство. А това означава, че Джулиан Асандж, както и свободата на словото, си остават под заплаха.

Намеса на Байдън?

Може само да се спекулира относно съображенията, довели до съдебното решение в Лондон. През декември президентът Тръмп помилва четирима осъдени военни престъпници, устроили кървава баня в Багдад, при която бяха загинали 14 цивилни граждани, пише "Дойче веле".

Всички призиви за защита на "изконните американски ценности“ и за помилване на Асандж като човек, който е разкрил военни престъпления, останаха обаче нечути. Възможно е екипът на новоизбрания президент Байдън да е намекнал на британците, че Вашингтон няма интерес да води съдебен процес срещу създателя на "Уикилийкс", който несъмнено би нанесъл сериозни вреди на американския имидж в света.

Най-късно през ноември си пролича как преследването на Асандж буквално взриви имиджа на Запада като пазител на хуманитарните ценности. Една кореспондентка на Би Би Си беше задала на азербайджанския президент Илхам Алиев критични въпроси за свободата на печата в неговата страна, а той ѝ затвори устата с аргумента, че точно Великобритания няма право да отправя никакви упреци към други държави по въпроса, след като се отнася така към Асандж.

Какво следва оттук нататък?

Американското правителство вече обяви, че ще обжалва. Докато процесът мине по всички инстанции, могат да минат години. Асандж обаче не би трябвало да прекара това време в затвора в Белмарш. Нилс Мелцер, специалният докладчик на ООН по въпросите, свързани с изтезанията, нарече затвора на Асандж "британското Гуантанамо“ и приравни условията на задържане там именно с изтезания. От година и половина Асандж е държан в пълна изолация - без да е законно осъден за някакво престъпление.

Като първа стъпка би следвало Асандж най-сетне да бъде поставен под домашен арест, за да изчака там края на съдебната сага. Необяснимо е защо един разследващ журналист е държан при строг затворнически режим – значително по-суров, отколкото този за масови убийци. Помним, че бившият чилийски диктатор Аугусто Пиночет имаше право да изчака съдебната присъда по екстрадирането му в една луксозна вила край Лондон.

И още нещо: важно е късно пробудилата се общественост да продължи да оказва натиск по случая Асандж дори и след сегашното благоприятно решение. Джулиан Асандж и свободата на словото заслужават това.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК