Богатият на петрол Кувейт се затруднява да свърже двата края

Когато тогавашният министър на финансите на Кувейт Анас ал Салех предупреди през 2016 г., че е време да свият разходите и страната да се приготви за живот отвъд петрола, той беше осмян от население, израснало под сякаш безкрайния поток от "петролни“ долари.

Четири години по-късно една от най-богатите държави в света се затруднява да свърже двата края, след като сривът на енергийните цени повдигна въпроса за това как страните от Персийския залив се управляват. 

Ал Салех си замина от поста. Неговата наследница – Мариам ал Акил, се оттегли през януари, след като предложи преструктуриране на законопроекта за публичните заплати – най-голямата единична тежест върху държавните финанси. Нейният заместник Барак ал Шитан предупреди миналия месец, че няма достатъчно пари за държавни заплати след октомври.

Закъснявайки с коригирането на навика за големи разходи на фона на по-ниските петролни цени, страните от Залива са напът към момент на икономическо осъзнаване.

"Един ден ще се събудим и ще осъзнаем, че сме изразходвали всичките си спестявания, но не защото не сме видели сметката си в банката, а защото сме я погледнали с думите: най-вероятно става въпрос за банкова грешка, след което сме си купили нов Rolex“, казва Фаваз ал Сири, ръководител на компанията Bensirri.

Страните от ОПЕК съживиха петрола от историческото му дъно, но 40 долара за барел все още е твърде малко. А обръщането към възобновяемата енергия заплашва да задържи цените потиснати и занапред.

Саудитска Арабия намалява помощите и увеличава данъците, Бахрейн и Оман търсят подкрепа от богатите си съседи. Обединените арабски емирства (ОАЕ) диверсифицират източниците на средства с превръщането на Дубай в логистичен и финансов център.

В Кувейт обаче конфликтът между избрания от народа парламент и правителството, чийто премиер е назначен от емира, доведе до задънена улица. В същото време правителството почти изчерпа своите ликвидни активи, оставяйки я твърде ниска, за да покрие бюджетния дефицит, който се очаква да достигне еквивалента на 46 млрд. долара тази година.

Кувейт е жертва на постепенен упадък, след като през 70-те бе една от най-динамичните страни в Персийския залив. Но сривът на неформалния фондов пазар през 1982 г. разтърси икономиката на страната и съвпадна с нестабилността около продължилата близо десетилетие война между Иран и Ирак. Властите в Кувейт започнаха мащабна кампания за увеличаване на разходите в опит да съживят икономиката след Войната в Персийския залив от 1991 г. Трябваше да минат години, преди петролът да потече отново свободно, пише investor.bg.

Кувейт все още разчита на въглеводородите за 90% от приходите си. Държавата е работодател на 80% от работещите си граждани, които печелят повече от колегите си в частния сектор. 

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК