Плагиатството: Трудно за доказване или издателска схема?

Комисията по професионална етика към Съюза на преводачите в България се самосезира след статията на проф. Ана Димова "(Не)познатият Йозеф Рот – превод или препис", в която тя обвинява проф. Владко Мурдаров в плагиатство. 

През 1986 г. проф. Димова превежда четири новели и шест разказа на Рот, а през 2015 г. проф. Мурдаров извършва същите преводи. След анализ на текстовете, Комисията прецени, че разликите в двата материала са минимални, но за сметка на това преобладават приликите. 

В резултат на това бе възложено на германиста и познавач на творчеството на Рот д-р Гергана Фъркова-Ангелова да изготви експертно становище по случая. В студиото на "България сутрин" тя категорично отхвърли възможността двама човека да преведат един и същи текст по толкова сходен начин. 

"Издателската дейност е все пак комерсиална и изваждането на един продукт на пазара трябва да бъде бързо и евтино. Ако текстовете се превеждаха еднакво, независимо от кого, то издателите първи щяха приложат подобно машинно и бързо превеждане", отбеляза тя. 

Пред Bulgaria ON AIR, гостът посочи, че професионалният подход не е просто да се хвърлят обвинения в плагиатство, а да се потърси дали е възможно да съществува толкова точно съвпадение между два материала. 

По думите на д-р Фъркова-Ангелова в публикувано отворено писмо, случаят с Мурдаров е част от порочната издателска практика да се възлагат нови преводи, не защото наличните са неточни или с ниски художествени качества, а за да се осигури за преводача и за неговия издател финансова подкрепа. 

"Целта е да не се мълчи по един проблем, който е доста показателен за ситуацията в цялата страна. Чувството за липсващата справедливост би имало много негативни последствия в дългосрочен план. Плагиатството в България се базира на идеята, че доказването на авторство е много трудно. Но това не е така, защото има видни механизми и начини за тази цел", подчерта германистът в студиото.