Кои са населенията най-близки до българското?

"Най-близки до българите се оказват населението на Македония, Северна Гърция, гагаузите, румънците. На следващото ниво, те се обединяват подклъстерче, в което са сърбите, босненските сърби, черногорците. Вече на следващото ниво всички тези попадат в един голям клъстер, който включва почти всичките славянски народи на Източна Европа, плюс унгарците и руснаците. В който клъстер попадат казанските татари и чувашите."

Това обясни доц. Рачо Стоев, ръководител на Секцията по "Антропология и анатомия" към БАН в Българиа сутрин.

Според него тюрко-алтайският произход се налага, но не е основан на изследвания на живо население, а по-скоро на костен материал и на исторически данни.

"При изследвания, които проведохме от 80-те до 2000-те години с един брилянтен изследовател по дерматоглифика - от 35 изследвания от нас извадки, 2 извадки показаха миграции по този път - от Алтай по Черно море към България, докато 2/3 показаха силно изразен южноевропеиден комплекс, който се дължи най-вероятно на античното население на България", обясни той.

Около 60% от българите са наследници на античното население, около 30% - наследници на първите миграции от Средна Европа и 10-тина % биха могли да бъдат потомци на прабългари, кумани и други, коментира още доц. Стоев.

Същевременно репортерът на Bulgaria ON AIR се включи на живо от Националния антропологичен музей. Тя срещна зрителите с неговия уредник Надежда Атанасова.

Атанасова обясни, че музеят е създаден сравнително скоро - през 2007 г. и е уникален за нашата страна. По думите й основен предмет са костните останки и реконструкциите по черепите, които се разкриват при архиологическите разкопки. 

Работата на атрополозите започва още при откриването на костите, коментира Атанасова, която показа възстановки на черепите на антични хора, на цар Самуил, на цар Калоян. Тя обясни за зрителите на Bulgaria ON AIR, че реконструкцията на черепа се прави от гипсова отливка, след това по основни точки на черепа се правят рефери и по специални форми се реконструират меките тъкани. Накрая се получава ликът на човека приживе. Една отливка обикновено става за 2 дена, посочи тя.

Същевременно в студиото, доц. Стоев обясни, че след Освобождението, османското население у нас се изселва с големи количества като отнася хората, които частично или по произход са се свързали с тях. Имало е изтичане на български гени, докато обратното е по-малко, посочи той.

"Въз основа на сходствени изследвания и анализ на генни честоти по класическите марки, получи се, че ние използвахме данни, публикувани за българо-мохамедани в Гърция и за населението на Смолянския окръг и някои други данни, получи се все пак, че българо-мохамеданите както от Гърция попадат в един общ клъстер с общата българска извадка. Тук има много голямо значение кои извадки и колко ще бъдат включени в анализа. Ученият, който не е разполагал с данни за Смолянския окръг, също е направил такова изследване с генетично разстояние между извадките и гръцките помаци попадат в гръцките извадки. Е да, ама те са най-близки до българските помаци. Ако включиш нова извадка, всичко може да се промени", коментира още проф. Стоев.