#PanamaPapers не е новост, сега му дошъл моментът

В България, между 1970 и 2010 г., са изнесени около 29 млрд. долара. За Китай е ясно, че е са 1 трилион и 300 млрд., а за Русия 789 млрд., пресметна в Сутрешния блок на Bulgaria ON AIR икономистът Красен Станчев, коментирайки т.нар. #PanamaPapers. В дискусията участва и докторът по социология доц. Чавдар Христов. 

"Това не е черешката на торатата, отдавна има такива разследвания", поясни Станчев. "Те са инициатива на няколко групи. Едната от тях е международният консорсиум на разследващите журналисти, другата е Мрежата за данъчна справедливост. Тези изследвания се правят от отдавна", посочи още той, като допълни, че според него не офшорките са основният акцент в нашумелия казус, а това, че "разни симпатични хора, нямат проблем да крадат". "Става дума за симпатяги от несимпатични страни, които не си плащат данъците", продължи с експертизата си икономистът.

По думите на Станчев Панама не може да бъде основно направление за укриване на данъци от американски фирми или граждани. На първо място заради алтернативите, които те имат в самата страна, а на второ, защото предпочитани от тях са Каймановите острови, които са по-сигурни като процедури и защита от корупция. 

И двамата експерти се обединиха около мнението, че изтичането на базата данни от панамската адвокатска кантора Mossack Fonseca именно в този момент не е случайност: "От 6 години върви дебат за Закона за международните финансови сметки, който е в сила в САЩ от 2010 г. и има за цел по някакъв начин да защити високите данъци в САЩ в сравнение със съседн територии с ниски данъци. По същото време в ЕС започва актуализацията на директивата за административно сътрудничество, което изисква и споделяне на данъчна информация, което е много лошо и ще има последствие в бъдеще. Така или иначе тези неща вече се случват и затова трябваше да има доказателства в тези законодателни инициативи, за това и съответно журналисти и разни други такива фонданции започнаха да се занимават с тези зони", заяви Станчев.

Чавдар Христов от своя страна подкрепи тезата, че разгласяването на поверителните документи е било умишлено, а имената в тях щателно селектирани: "Ако я имаше идеята за изнудване, нямаше да се получи това масово огласяване, което непрекъснато расте. Сега му е дошъл моментът. Това е една огромна база данни, това не е случайно. Тази огромна база данни трябва да се обработи и селектира. Всички тези процеси на практика са свързани с два важни фактора - дигиталната среда, всичко се дигитализира, има възможност да се хакне тази информация и да се разпространи. Другото са глобалните процеси", посочи Христов.