Бюджетът не е камион, от години вървим в грешна посока, смятат икономисти

Недостигът в бюджета е 3,5% или 4,9 млрд. евро при рекордно високи приходи и разходи, като изчисленията са направени при 4% инфлация и 2,5% ръста на икономиката.

Според проф. д-р Косьо Стойчев и икономиста Михаил Кръстев България в момента няма управление, което знае какво прави и не си прави услуга с метафората за летящия без спирачки камион.

"Има риск от забавяне на икономиката. Подобни послания действат на психологическо ниво. Не може страна, която е член на Еврозоната, така да се отнася към бюджета си. Процедурата по свръхдефицит е оздравителен механизъм. Правителството отправя сигнали, но се притеснява и застава на конформистката страна, за да не наруши нечии интерес. Другата година ни очакват местни избори, ще трансферират много средства към общините, но България няма проекти за 6 млрд. евро, за да строи за тези пари", каза проф. Стойчев в "България сутрин".

Според Кръстев сме свикнали бюджетите да се разписват от една или друга политическа класа.

"Като погледнем приходите от данъци и това, което е разписано в бюджета за 2025 г. при предишното управление, излиза, че то е лъгало за приходната част в бюджета. 30% от приходи от ДДС не е реалистично. Не бих определил бюджета като камион, но ние от години вървим в грешна посока. Ако видим критиките от опозицията за 2027 г. - там се иска харчене на повече пари. В рамките на реалната ситуация този бюджет е прагматичен, но няма да свърши работа", коментира Кръстев. 

Според проф. Стойчев виждаме данък печалба за няколко сектора, но България има структурни трудности.

"Този растеж не можем да го прогнозираме, няма да стигнем 2,5% растеж, инфлацията също не е 4%. Не знаем дали нямаме разходи, които не можем да предвидим. Посочените стойности са доста консервативни. Имаме ниско ниво на инвестиции, няма план за създаване на работни места".

По думите на проф. Стойчев не е ясно как ще порасне частният сектор и как ще се намали тежестта върху бизнеса.

"Има цяла нова плеяда от данъци, например местните данъци. Имаме косвено увеличаване на данъчната тежест", посочи още проф. Стойчев. 

Защо не се мисли за инвестиции

Според Кръстев, инвестициите зависят от икономическата ситуация и от условията за правене на бизнес, като най-основното е предвидимостта.

"За разходната част това, което трябва да видим, е стратегията за съкращаване на работни места. Има нужда от експертен потенциал на места. Налични са нереформирани системи. Съкращаването на 5 хил. щатни бройки в публичния сектор е добро начало, но трябва да има цялостна стратегия".

Той изрази мнение, че в държавата има огромен сив сектор и е необходимо да се направи структурен анализ, за да се излезе с цялостна стратегия за реформа на публичния сектор.

Приходната част в бюджета е с рекорден ръст, посочи още Кръстев.

Социални разходи

Според проф. Стойчев, повишаването на социалните разходи, например за майчинство, едва ли "едно семейство, планиращо второ или трето дете, ще се повлияе от тези средства".

"Тези средства са добри, но са еднократна помощ. Детето е резултат от разбиране за нов живот, това не е механизъм, с който еднократно ще помогне за отглеждане. Не ни трябват просто бройки от хора. Когато се прави тази административна реформа, ние нямаме този необходим функционален анализ", допълни той.

Проф. Стойчев коментира, че е нужно да се знае кое социално плащане има стойност.

"Експерти трябва да измерват ефектите от тези политики и как се измерва ефектът от тези разходи. Или това е популисти подход", попита реторично той.

По думите му е нужно да се разграничат реалните политики от късовременните решения за активиране на избиратели.

"Сепарира се обществото на принципа на противопоставянето. Аз съм срещу вас той е срещу мен и всички сме срещу всеки. Това се отразява във всички политики, дори в писането на бюджета", каза проф. Стойчев.

НОИ е заложило 14 млрд. евро за увеличаване на пенсиите

Според Кръстев, това е христоматиен пример, че увеличаването на парите не води да трайно подобряване на системата.

Според икономиста увеличаването на парите за пенсии не носи качеството, което хората очакват и е време обществото да го разбере. 

Фалшиви ТЕЛК-ове за 800 хил. евро

Проф. Стойчев коментира, че ТЕЛК се издава от лекарска комисия.

"Как са създадени тези документи с нереално съдържание? Каква е тази многомащабна система грешка, която институциите не са забелязали. Къде са лекарските комисии? Има достатъчно институции, но политическото говорене измества обществения интерес. Има регионални, но има и национални комисии. Има НЕЛК, които проверяват териториалната комисия", заяви проф. Стойчев. 

По думите му, българите трябва да харчат толкова, колкото имат, а не да има изкуствено помпане на потреблението, което налива в инфлацията.