Семейство се събра след години окупация в "зона на смъртта" в Олешки (+СНИМКИ)

След повече от четири години в капан под руска окупация, 68-годишният Серхий се събра отново със съпругата си в Киев вследствие на мащабна хуманитарна евакуация, информира The Korea Times.

Неговата съпруга, 72-годишната Лариса Риндова, побърза за дългоочакваната среща, сякаш отиваше на първа среща - с грим и напръскан още в колата парфюм. Това беше първият път, в който тя виждаше съпруга си от 4 години и половина насам - време, което той прекара блокиран заедно с други местни жители в южноукраинския град Олешки.

"Не мога да повярвам, че си тук", повтаряше Лариса, а спиралата ѝ се беше размазала от сълзи, след като се прегърнаха пред болница в Киев.

"Честно казано, аз самият не мога да го повярвам", отговори Серхий.

Евакуация след четири години разделени от войната

За последно се бяха видели през 2022 г., когато Лариса избяга в Англия, за да живее при техния син, три месеца след началото на окупацията, последвала пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

Серхий остана, за да се грижи за семейната къща, и в крайна сметка се оказа заседнал в града, осеян с поставени от Русия сухопътни мини и изправен пред нарастваща хуманитарна криза.

"Надявахме се на по-добро. Оказа се, че стана "по-добре", сподели той саркастично.

Жителите на Олешки описват живота под постоянни атаки с дронове и без ток и отопление. Нещата станали още по-зле тази пролет, когато доставките на храна спрели.

Свобода под закрилата на международната дипломация

Серхий се измъква на 30 октомври заедно със стотици други жители, евакуирани по време на примирие, в чието договаряне участва първата дама на САЩ Мелания Тръмп, с допълнителното участие на папа Лъв.

Въпреки цялата радост от срещата с Лариса и перспективата да се събере отново с трите си деца и шестимата си внуци, бягството му от Олешки се оказало съкрушително и мъчително преживяване.

"Сърцето ти се къса при мисълта да оставиш всичко зад гърба си. Как е възможно? Домът ти, семейството ти, гробището - всички твои роднини са там", посочи той.

Докато евакуираните от Олешки бяха извозвани с автобуси и самолети през окупираните територии, Русия и Беларус, Лариса предприе свое собствено пътуване от 2000 км (1200 мили), за да посрещне Серхий и да го отведе със себе си обратно във Великобритания.

"Колко съсипан изглежда. Трудно е да бъде разпознат", възкликна тя, когато видя първите снимки на съпруга си, пресичащ границата с Украйна. 

Всекидневието в "зоната на смъртта"

Серхий нарече Олешки "зона на смъртта", където животът под окупация може да зависи от настроението на отделен руски войник.

Той е оцелял благодарение на хуманитарната помощ, която е натрупал по време на окупацията - юфка, зърнени храни, понякога консервирано месо и риба. Опитвал се да пържи пърленки с брашно, съхранявано отпреди войната, което било пълно с гъгрици.

"Някъде около април (тази година) хората, които ни носеха храна, загинаха - двама мъже. След това всички доставки на храна спряха напълно. Нямаше нищо", каза Серхий на чаша кафе в киевско кафене.

Местните споделяли каквото имат. Някои рискували опасното 20-километрово пътуване пеша или с велосипед до Раденск за провизии. Редките хранителни стоки се продавали на силно раздути цени.

Местната болница останала без консумативи. Труповете се трупали в моргата, тъй като съдебните експерти отказвали да рискуват да пътуват до града, за да извършват аутопсии.

"Телата просто си лежат там. Всичко тече. Когато съседът ми почина, аз занесох тялото му там, а миризмата беше абсолютно ужасяваща", каза Серхий. 

Друга съседка го помолила да я погребе в собствения ѝ двор, ако някога я убият.

Серхий сподели, че вероятно нямаше да напусне града сам, ако не беше евакуацията. По всички пътища и дори в самия град били поставени сухопътни мини.

"Руските войски имаха своя цел, доколкото разбирам - да минират всичко, за да могат да държат всичко под контрол. Много хора бяха убити в Олешки", добави той.

Снимки: Reuters