Възрастта на вековните дървета в България е силно завишена

Вековните дървета в София да бъдат описани в регистър и за тях да се направят образователни и туристически маршрути. Това предлага общинският съветник от "Синя София" проф. Вили Лилков.

"Такъв регистър има към Министерството на околната среда и той е достъпен за всички. С вековните дървета се отнасяме с изключителна почит и уважение, тъй като те играят изключително важна роля в живота ни. Заради това такъв регистър е хубаво да има, защото този, който е в момента, е малко по-труден за опериране. Ние, обучавайки студентите, ходим по маршрути, които има вековни дървета", каза ръководителят на катедра "Дендрология" към Факултет "Горско стопанство" при Лесотехнически университет София доц. Евгени Цавков в студиото на "България сутрин".

По думите му възрастта на дърветата е изключително завишена.

"Твърдението, че черницата е на над 600 години, е абсурдно. През 1971-1972 година е била определяна на около 200-220 години. Всяко дърво образува по един годишен кръг всяка година. Годишните пръстени, които се формират, имат тъмна и светла част, което е ранна и късна дървесина. Специалистите трябва да познават биологичните особености на различните видове, включително дали те са бавно или бързорастящи. И когато видът е в оптимума на своето разпространение, то формира нормален растеж и невинаги големият диаметър означава голяма възраст", допълни доц. Цавков в ефира на Bulgaria ON AIR.

Попитан как точно се определя възрастта на дървото, той отговори:

"Проверяваме дървото със свредел. От него се вади проба и може да преброим годишните пръстени. И при черницата, и при Вазовия смърч са взети проби само от началните годишни пръстени, след което получените данни са интерполирани за целия радиус на стъблото. Това е неточен метод, тъй като в края на живота си дървото расте значително по-бавно".

Той е на мнение, че вековните дървета трябва да бъдат популяризирани.

"Има някои неточности в този регистър - Вазовият смърч, за който стана дума, е заличен от регистъра през 1991 година. Той вече не съществува. В момента най-старото иглолистно дърво е Байкушевата мура, която се намира в Бъндерица. Но иначе по регистъра се води, че е Гранитският дъб в село Гранит, който се води на над 1600 години. Това е доста завишена възраст, но е и доста впечатляващо. В момента той има само един жив клон", коментира гостът.

От думите му стана ясно, че в момента в регистъра има около 2068 дървета.

"Вековните дървета могат да разкажат история, съхранявана с години. В България дървесните растения са около 440. Това са дървета, храсти, полухрасти, лиани. Има около 10 вида иглолистни", поясни доц. Евгени Цавков.