Български учени с откритие за развитието на мозъка при синдром на Даун

Учени от САЩ и Медицинския университет в София направиха ключово откритие за развитието на мозъка при синдром на Даун.

Сред тях е и молекулярният биолог проф. д-р Радка Кънева.

"Пробивът в науката се изразява в труд, който се публикува. В случая става въпрос за дългогодишен труд на голям екип, който включва учени от България, от Медицинския университет в София, болницата "Майчин дом" - проф. Димитрова е ръководител на клиничен екип, както и Центърът по молекулна медицина. Те са в колаборация с Института за изследване на мозъка "Либер" - един от най-престижните институти, които са създадени с дарения за изследване на мозъка", заяви проф. д-р Кънева за неделното издание на "България сутрин".

Сътрудничество с водещи институти

Колаборацията с "Либер" трае вече над 10 години.

"Направихме изследвания, които в колаборация и с други учени от Щатите - болницата Mount Sinai - успяхме да направим изследвания, с които да разберем повече от това, което знаем. Синдромът на Даун е заболяване, което се дължи на това, че при тези деца имаме една в повече хромозома. Детето може да живее нормален живот, но с много последствия за здравето. Децата са невероятни, но страдат от най-различни проблеми", допълни тя за Bulgaria ON AIR.

Формиране на мозъка в ранното развитие

Това е фундаментално откритие, което дава яснота за механизма, по който се получават контактите между невроните в ранното развитие на мозъка.

"За да разберем как се отразяват тези промени в развитието на мозъка, сме изследвали РНК. Видяхме, че има гени, които са с повишена експресия на хромозома 21, но изненадата беше, че не всички са с повишена експресия. Особено интересно беше, че намираме ген, който кодира белтък ензим, чиято нормална функция е да модифицира РНК-и", обясни гостът.

С изследването се навлиза надълбоко в начина, по който се формира нервната система по време на феталното развитие.

"Невроните трябва да се свържат помежду си, пътуват, получават различни сигнали и изграждат кората на мозъка. Когато това е променено, нещата се случват по друг начин. Като знаем как са навързани събитията, може би в бъдеще може да се търси начин да се повлияе на тези промени", посочи проф. д-р Кънева.