Историческата мисия на НАСА "Артемис II" успешно приключи на 11 април. Това беше първият пилотиран полет до Луната след края на програмата "Аполо" през 1972 г.
Огромен интерес от всички
"Бяхме свидетели на наистина една историческа мисия - нещо, което не се беше случвало от 50 години. Много са нещата, които са важни. Тази мисия предизвика огромен интерес, всички се вълнуват - голямото разстояние, какво се случва във всеки един момент, какво става с астронавтите. За щастие, научихме много неща", каза зам.-директорът на Института по космически изследвания доц. Симеон Асеновски в студиото на "България сутрин".
По думите му критичният момент е бил кацането.
"Точно там се развиват най-високите скорости, най-висока температура. Самият кораб "Орион" беше вкаран в т.нар. "траектория на свободно връщане". Тя е абсолютна аналогия с мисията "Аполо 13", когато се взривява един от двигателите. И за да се избегнат проблеми с връщането, самият "Аполо" е вкаран в такава траектория. Това, което видяхме сега, е с около 5-6 хиляди км по-далеч. "Артемис" провери дали термощитът ще издържи такава голяма скорост при проникване в атмосферата и дали всичко ще бъде наред, ако имаме пилотирана мисия", допълни доц. Асеновски в ефира на Bulgaria ON AIR.
Програмата на НАСА
Попитан дали сме готови за следващия етап - кацането на Луната, той отговори: "Не съвсем. Преди да станем свидетели на "Артемис II", програмата на НАСА беше следната - "Артемис III" да осъществи реално кацане на повърхността, но сега това се промени. През 2027 година "Артемис III" ще провери до каква степен "Орион" ще може да се скачи с лунните модули. Това ще се осъществи на околоземна орбита".
Експертът е на мнение, че предизвикателствата са чисто технически.
"Изключително сложно е да се борави в условия на микрогравитация със сложна технология, а още повече с човешка дейност. Трябва да се съобразяват много неща. НАСА предпочита да забави, да тества, за да изчисти всякакъв тип опасности, които могат да се случат", коментира гостът.
Според него при "Артемис II" е имало психологически риск при астронавтите.
"По време на целия полет самите астронавти се блъскат един в друг. Човешкото тяло не чувства скоростта, а ускорението. При връщането си "Орион" беше подложен на непрекъснато ускорение", каза още доц. Асеновски.
Снимка: Reuters
В кадър: Протестиращи изпълниха пространството пред БНТ в защита на Георги Ангелов
Как да повишите продуктивността си?
Йотова ще вземе решение за свикване на КСНС след анализ на рисковете
Меган Дъ Стелиън изгубила себе си заради бившето си гадже
Изкуственият интелект от полза за клиничните решения на лекари
Омазненият черен дроб повишава риска за сърцето и бъбреците
Мода и анатомична подкрепа - Перфектните дамски маратонки за активната жена
Миокарден мускулен мост – клинична значимост
Подценяваният гигант: Древна земна маса ще бъде призната за суперконтинент
Тревожна прогноза: Половината ледници на Земята ще изчезнат до края на века
Европа инвестира 388 млн. евро в нов суперкомпютър с AI
Откриха мистериозна „извънземна база“ край бреговете на Папуа Нова Гвинея
Варненката Мария Долнева рецитира "Хаджи Димитър" за 100-годишнината си
Започваш работа на 22 г. и след пенсиониране вземаш 58,5% от заплатата
След забележка за малтретирано куче: Мъж наръга двама пред очите на дете във Варна
Дара се оттегля от медийното пространство
Без „синя“ и „зелена зона“ във Варна на 15 септември
Главните акционери в ПИБ продават дяловете си в македонската "Уни Банка"
Въпросът за неутралността на Швейцария отново събуди дебата за националната идентичност
Военният министър: България подкрепя идеята на Италия за център срещу хибридни атаки
Европейските пазари са под натиск след предупрежденията за безопасността на AI