Кръстовден е - поверия, обичаи и традиции за празника на 14 септември

На 14 септември православните християни отбелязват Кръстовден, или Въздвижение на Светия Кръст Господен. Това е един от големите християнски празници, посветен на кръста, на който според християнската вяра е разпнат Иисус Христос.

Откриването на Светия Кръст

Църковното предание свързва празника със Света Елена, майката на император Константин Велики. През IV век тя предприема поклонническо пътуване до Ерусалим и започва издирване на кръста, на който е бил разпнат Христос.

При разкопки на Голгота били открити три кръста. Според преданието истинският Христов кръст бил разпознат, след като чрез него станало чудо. Ерусалимският патриарх Макарий го издигнал високо, за да могат събралите се вярващи да го видят и да му се поклонят. Оттук идва и названието "Въздвижение на Светия Кръст".

Празникът напомня и за друго събитие. През VII век Светият Кръст бил отнесен от персите при превземането на Ерусалим, а по-късно византийският император Ираклий го върнал тържествено в Светия град.

Строг пост

Независимо в кой ден от седмицата се пада 14 септември, Църквата предписва строг пост в знак на почит към Христовите страдания и кръстната му смърт. Традиционно от трапезата се изключват месото, млечните продукти и яйцата.

В храмовете се извършва поклонение пред Светия Кръст, а вярващите се молят за здраве, закрила и духовна сила.

Народните вярвания бележат края на лятото

В българската народна традиция Кръстовден се възприема и като граница между лятото и есента. Старо поверие гласи, че на 14 септември "денят и нощта се кръстосват", а времето започва осезаемо да застудява.

Празникът е свързан и с началото на есенни земеделски дейности. В някои райони около Кръстовден започва гроздоберът, а стопаните се подготвят за сеитбата на есенните култури.

Какво не се прави на Кръстовден

Според народните вярвания на празника не бива да се захваща тежка домашна работа. Избягват се шиенето, плетенето и други дейности, които традиционно се смятат за неподходящи за голям църковен празник.

Съществува и поверие, че на Кръстовден не трябва да се започват ненужни спорове и конфликти. Денят трябва да бъде прекаран смирено, с молитва и добри дела.

Нощта срещу Кръстовден и Кръстова гора

Особено място в съвременната българска традиция има Кръстова гора в Родопите. В нощта срещу 14 септември хиляди поклонници се събират там и участват в богослужения.

Широко разпространено е вярването, че молитвите, отправени на това място в нощта срещу Кръстовден, имат особена сила. Поклонници остават под открито небе до изгрев и се молят за здраве и изцеление.

Поверия за времето и идващата есен

В народния календар времето на Кръстовден се наблюдавало внимателно, защото по него хората се опитвали да предскажат какви ще бъдат есента и зимата.

Смятало се, че след Кръстовден студът постепенно се засилва, птиците започват да отлитат на юг, а природата се подготвя за зимата. Денят поставя символична граница между топлата и студената половина на годината.

На 14 септември имен ден празнуват хората, носещи имената Кръстьо, Кръстина, Кръстана, Кръстан, Кръстил и техни производни.

Снимка: Magnific