Проф. Боянов: Около 30 години ЕГН-то спира да ви пази, българите ядем мазна храна

Близо два милиона и половина българи живеят с високо кръвно налягане, а сърдечната смъртност у нас надвишава шест пъти тази във Франция. 

Да се доверим на медицината

"Вътрешната медицина лекува с промяна в начина на живот и с медикаменти. Няколко заболявания - няколко медикамента. Пациентите ни трябва да пият непрекъснато по няколко медикамента", коментира пред Bulgaria ON AIR ендокринологът проф. Михаил Боянов - член на Управителния съвет на Българското дружество по ендокринология. 

Гостът обърна внимание, че никой от нас не обича мисълта, че е болен от хронични болести и че ще трябва да се лекува дълго време.

"И лекарствата омръзват на човек. Иска да ги смени или временно да ги спре. Това не е възможно. В лекарствата има ясни данни, че ползите надвишават в пъти страничните действия. Дългите листовки са юридическите застраховки на производителите", подчерта проф. Боянов в "България сутрин". 

На каква възраст здравето ни се влошава

Той отбеляза, че в хода на живота рано или късно човек престава да бъде напълно здрав. 

"Гаранцията изтича около 45-50 години. Около 30 години ЕГН-то спира да ви пази. Желателно е след 35-годишна възраст човек да си обръща внимание за основните показатели. Много малко хора ползват възможността за профилактични прегледи заради страха от лоша новина и загубата на време. Колкото по-рано, толкова по-добре. Медицината може да ви направи здрав в началото", обясни ендокринологът.

Проф. Боянов алармира, че има отлив на информацията, предоставена от медицински специалисти. 

Според него първата причина за това е вродено недоверие на българина. Втората причина е огромната информация в интернет, част от която е съмнителна. 

От какво умираме в България

"Човек умира около 60-65-годишна възраст от сърдечносъдови заболявания. Мозъкът е братче на сърцето. Който има инфаркт е късметлия, който има инсулт - не. В България пациентът с инсулт не се връща към пълно здраве, докато при инфаркт пациентът излиза в пълно здраве", изтъкна ендокринологът.

"След този период започва онкологичната смъртност. Появява се рак. Но има хора, които са пожалени. Преклонна възраст и чак тогава започват да умират от остеопороза и падания", каза още проф. Боянов.

Генетично сме предразположени

Той посочи, че българинът има генетика към сърдечносъдовите заболявания. 

"Такива високи кръвни налягания нито в Германия, нито във Франция или Австрия съм виждал. Външният вид на българина е малко закръглен. Нашата кухня си е мазна. Българският народ дълго време е гладувал и оттам идва приказката "От хляба по-голямо няма". Яденето е централно занимание за българите", коментира ендокринологът. 

Проф. Боянов отбеляза, че българинът няма дисциплина за физическа активност - много малко хора компенсират стреса с някаква физическа активност.

Медицина на конвейер

Той вижда проблема не толкова в консултирането с изкуствения интелект, а в това, че медицината е превърната в конвейер. 

"Пациентът има най-голяма нужда да разбере какво се случва и защо правим едно или друго нещо. Нашата дейност се комерсиализира, тенденцията се разви много в последните 20-25 години. На никого не му се занимава с оценяване на качеството на услугата", настоя проф. Боянов.

Той още веднъж обърна внимание, че хората в активна възраст не получават достатъчно достоверна информация за здравето си и така не се стига до предприемане на превантивни мерки.