След големия успех в Античния театър в Пловдив, където българската постановка на трилър-мюзикъла "Суини Тод: Бръснарят демон от Флийт Стрийт" от Стивън Сондхайм беше представена пред хиляди зрители от цял свят, спектакълът продължава пътя си към София.
На 23 ноември той ще бъде показан в Зала 1 на НДК в столицата. От днес билетите се предлагат с 50% отстъпка.
Човекът в демона и демонът в човека
Режисьорът Петър Одажиев определя спектакъла като история, която дава възможност на зрителите да се замислят и да потърсят поуката зад мрачните събития.
Актьорът Цвети Пеняшки открива в образа на Суини Тод много повече трагедия, отколкото еднозначно зло. Според него зрителят трябва да опита да се разпознае в героя и да разбере какво стои зад действията му.
"За мен най-интересното беше да се намери човешкото в демона", посочи актьорът пред "България сутрин".
Одажиев също поставя в центъра на постановката въпроса за границата между човешкото и демоничното. По думите му основното не са убийствата, извършени от Суини Тод, а причините, които го довеждат до крайностите.
"Човекът в демона, демонът в човека - това са философски послания. Основното не са убийствата, които Суини извършва. Интересното в случая и онова, което ме накара да се обърна към това заглавие, е кое кара Суини Тод да стигне до тези крайности. Не е ли обществото? Кой всъщност го създава? Обществото е онова, което го допуска", заяви режисьорът.
Музиката разказва историята
Диригентът Светослав Лазаров подчерта пред Bulgaria ON AIR ясната връзка между драматургията и музикалното изграждане на постановката.
"Това е изключително драматургически свързана опера с текста. Оркестрацията е тип класическа, само с едно пиано. В случая то не звучи ангелски, а демонски. Органът разказва цялата история", коментира диригентът.
Музикалната динамика следва всяко събитие и всеки персонаж, като отделните похвати отразяват случващото се на сцената.
"Много остра динамика на музиката. За всеки персонаж и за всяко събитие в пиесата тя отговаря със същото чрез музикални похвати", отбеляза Лазаров.
Повтарящите се музикални мотиви също имат важна роля в развитието на историята. Те се променят заедно с героите и разкриват изграждането на характерите им, обясни Одажиев.
"Мотивите, които се повтарят непрекъснато и се развиват от самото начало в музиката, до края на тази два часа и половина история, се появяват в различни форми и инструменти, но се развиват заедно с характера на персонажа. Виждаш как персонажът изгражда характера си с музика. Всичко това се случва през една черна комедия", каза още режисьорът.
Предизвикателството да откриеш още нещо в ролята
За Пеняшки работата по спектакъла е процес, в който усещането, че можеш да дадеш още, остава независимо от броя на представленията.
Одажиев допълни, че целта на екипа е не просто да разкаже историята, а да провокира въображението на публиката.
"Нашата идея е да възбудим фантазията на хората", добави режисьорът.
В НС започна избора на членове на ВСС от парламентарната квота
ЕК каза "да" за петото плащане от над 1,7 млрд. евро по ПВУ
Промени в закона: Как да се спре злоупотребата с ТЕЛК решения?
Обща стачка парализира Италия
Липа – ароматна, медоносна и подходяща при простудни заболявания
5 мита за гинекологичния преглед
Кръвното налягане в средна възраст и здравето десетилетия по-късно
Невралгия след херпес зостер – как да я предотвратим?
Спънки пред лунната програма на САЩ: Тегленето на Orion от Starship крие рискове
Кактусът като жива батерия: Учени извлякоха електричество от растението
Астрофизици и композитор превърнаха радиосигнали от дълбокия космос в музика
Близо 7% от майките твърдят, че децата им помнят предишен живот
Днес Варна отбелязва 100 години от първия си игрален филм
Тази зима летим от Варна до 19 дестинации
Борисов: Радев иска доказателства от Путин, че той удря корабите в Черно море
Български военни кораби участваха в противоминна операция в Черно море
Делян Пеевски: Има нова сглобка, която ще си избира главен прокурор
Борсовият дебют на Anthropic направи почти всичките ѝ служители милионери
Проблемите на АІ акциите изпратиха дълбоко на червено азиатските индекси
Полша планира да започне да строи първата си ядрена централа през 2028 г.
Защо България се нуждае от собствена генетична база данни?