След повече от осем години пътуване и изминати приблизително 9,66 млрд. км, съвместната европейско-японска космическа мисия "БепиКоломбо" приближава Меркурий и се подготвя да навлезе в орбита около малката, слабо изследвана планета, предаде The Guardian (Гардиън).
Втора мисия в историята, която ще обиколи Меркурий
Мисията "БепиКоломбо" ще стане едва втората в историята, която ще влезе в орбита около най-близката до Слънцето и най-малката планета в Слънчевата система.

Това ще се случи в събота, 21 ноември, когато ръководителите на полета ще задействат двигателите на космическия апарат и ще го насочат към орбита около Меркурий.
За учените мисията на стойност 1,6 млрд. евро е най-голямата надежда досега да разберат как Меркурий се е формирал толкова близо до Слънцето, защо притежава магнитно поле и от какво е съставен замръзналият лед, скрит в кратерите на планетата, които никога не попадат под пряката слънчева светлина.

"Много сме развълнувани, чакаме този момент от дълго време", заяви проф. Ема Бънс от Университета в Лестър, която работи по проекта от 20 години.
Защо стигането до Меркурий е толкова трудно
Достигането до Меркурий представлява изключително предизвикателство. Тъй като планетата се намира близо до центъра на Слънчевата система, космическите апарати се ускоряват под въздействието на слънчевата гравитация и прекарват по-голямата част от пътуването си в забавяне, за да не прелетят покрай нея.

"Това е изключително сложна и трудна мисия", обясни Бънс, която ръководи научната работа с инструмента за рентгенова спектрометрия и изображения на Меркурий (MIXS). Той ще анализира геохимичния състав на повърхността на планетата.
Два орбитални апарата ще изследват планетата
Ще минат няколко месеца, преди учените да могат да започнат наблюденията на Меркурий.
В началото на декември космическият апарат ще се раздели на две орбитални сонди - европейска и японска, които ще се насочат към различни полярни орбити около планетата. Очаква се научната им работа да започне през април следващата година.
Европейската сонда, наречена Mercury Planetary Orbiter (MPO), ще картографира повърхността и състава на планетата с висока резолюция. Тя ще изследва и вътрешната ѝ структура, за да помогне на учените да разберат причините за необичайно голямото ѝ ядро.
Японският апарат ще измерва магнитното поле на Меркурий и неговата натриева екзосфера - изключително тънък слой от газове и атоми, обгръщащ планетата.
Меркурий е само с 50% по-голям от Луната, но масата му е четири пъти по-голяма. Един от въпросите, на които учените ще търсят отговор, е защо тази скалиста планета е толкова плътна.
Учените с нови открития
Проф. Герайнт Джоунс, водещ научен съветник на проекта "БепиКоломбо" в Европейската космическа агенция (ESA), заяви, че очакването на научните резултати е поддържало ентусиазма на всички участници през осемгодишното пътуване на апарата.
"Очакваме да научим много, като използваме по-мощните инструменти на двата космически апарата, за да изследваме всички аспекти на планетата - нейната вътрешност, повърхност и околното пространство", посочи той.

Меркурий се завърта около оста си веднъж на всеки 58 земни дни. Това означава, че всяка точка от повърхността му може да бъде огрявана от Слънцето в продължение на три месеца, последвани от три месеца нощ.
"Освен с камери, покриващи широк диапазон от дължини на вълните, за да изследваме повърхността, ще анализираме газовете около планетата, ще измерим магнитното ѝ поле, ще проучим вътрешната ѝ структура с помощта на изключително чувствителни инструменти и ще картографираме цялата планета с лазер", обясни Джоунс.
Очаква се двата космически апарата да останат в орбита около Меркурий приблизително три години. След това горивото им ще се изчерпи, те постепенно ще загубят височина и в крайна сметка ще се разбият в повърхността на планетата.
"За съжаление, те няма да се завърнат", заяви проф. Бънс.
Снимки: Европейската космическа агенция (ESA)
Промени в закона: Как да се спре злоупотребата с ТЕЛК решения?
Обща стачка парализира Италия
Липа – ароматна, медоносна и подходяща при простудни заболявания
5 мита за гинекологичния преглед
Кръвното налягане в средна възраст и здравето десетилетия по-късно
Невралгия след херпес зостер – как да я предотвратим?
Спънки пред лунната програма на САЩ: Тегленето на Orion от Starship крие рискове
Кактусът като жива батерия: Учени извлякоха електричество от растението
Астрофизици и композитор превърнаха радиосигнали от дълбокия космос в музика
Близо 7% от майките твърдят, че децата им помнят предишен живот
Тази зима летим от Варна до 19 дестинации
Борисов: Радев иска доказателства от Путин, че той удря корабите в Черно море
Български военни кораби участваха в противоминна операция в Черно море
Делян Пеевски: Има нова сглобка, която ще си избира главен прокурор
Новата лаборатория във Варна ще съкрати до две седмици изследванията за наркотици на шофьори
Борсовият дебют на Anthropic направи почти всичките ѝ служители милионери
Проблемите на АІ акциите изпратиха дълбоко на червено азиатските индекси
Полша планира да започне да строи първата си ядрена централа през 2028 г.
Защо България се нуждае от собствена генетична база данни?