"Евро", "безобразие", "протест" - какво говорят за обществото ни думите на годината

"Евро" оглави класацията за дума на 2025 година с 42,5% от гласовете в националното проучване на платформата "Как се пише". След нея се нареждат "безобразие" с 32,8% и "протест" с 25,1%.

"Не можем да кажем, че сме изненадани от избора на думата "евро", защото всички се вълнуваме от това как ще пазаруваме и как ще се разплащаме. Миналата година думата беше "Шенген". Нашата евроинтеграцията силно ни вълнува и ние го тълкуваме като позитивен знак", заяви учителят по български език и литература Доротея Николова в студиото на "България сутрин".

Протести и емоции

Тя обърна внимание, че след водещата дума класацията рязко преминава към далеч по-драматични понятия.

"Думите, свързани с протестите, бяха особено актуални в последния месец от изминалата година и емоциите около тях все още са много силни. Именно тази силна емоция се е отпечатала в съзнанието на хората и затова те гласуват за тези думи. Силата, с която избухнаха протестите, не е за подценяване", коментира филологът и основател на сайта "Как се пише" д-р Павлина Върбанова пред Bulgaria ON AIR.

В същото време Николова изрази мнение, че тази енергия има смисъл само ако бъде задържана и канализирана във времето, а не остане еднократен емоционален изблик.

Положителните думи и социалните мрежи

Интересен акцент в класацията е отсъствието на положителни думи в челната тройка. "Волейбол" остава на четвърто място, само на половин процент от "протест".

Социалните мрежи също имат съществено влияние върху популяризирането на част от думите.

Медийният анализ, изготвен съвместно със специалисти, показва и други важни тенденции. Сред най-често споменаваните думи в медиите влизат "евро" и "сигурност" - последната като нов и все по-значим акцент.

При класацията на най-споменаваните имена доминират единствено политици - български и световни.

И двете събеседнички бяха единодушни, че именно онлайн пространството е засилило разпространението и емоционалния заряд на думи като "безобразие", превръщайки ги в символи на по-широки обществени процеси, а не на конкретни единични случаи.