Езиковед: Вербалната агресия при политиците показва много ниско възпитание и култура

Езикът на българските депутати често е уличен, несдържан и непристоен. Всичко това е хит в социалните мрежи. Този език ли вдига младите и ги изкарва по площадите да протестират? 

"Думата е страшно нещо. Хората, които в момента управляват България, са съчетание от три качества - много ниско домашно възпитание, много ниска политическа култура и още по-ниска езикова култура. Когато всички тези неща се проявяват едновременно, няма как хората да не излязат по улиците", коментира гл. ас. д-р Кристияна Симеонова от Института за български език при БАН пред Bulgaria ON AIR.

Тя отбеляза, че вербалната агресия в политиката не е характерна само за българските политици.

Според езиковеда вербалната агресия говори за пълна липса да обориш опонента си по друг начин. Вербалната агресия не решава конфликтите, подклажда ги, подчерта гл. ас. д-р Симеонова.

"Когато българските политици говорят, те забравят къде се намират. Нямат никаква езикова дисциплина. В българския парламент не се говори така", настоя тя пред "България сутрин".

Гостът посочи, че ако направим сравнение с предишните политици, разликата е шокираща и не е в полза на съвременните политици. 

"Този, който говори така, обижда българския език и българския народ. Депутатът представлява целия народ, не само своите избиратели. Отказват такива хора да ме представляват", заяви гл. ас. д-р Симеонова.

Тя добави, че в официалния стил влизат елементи на ниския стил, които въобще не трябва да ги има.

"Хората в парламента се прекъсват, надвикват се... Не е това начинът да вземеш дума. Този език е много цветист и заразителен, той привлича младото поколение, което е жалко. Привличат се от надвикването, от грубата лексика, тя увлича масите. Младите хора смятат, че това е нормално и така трябва да се говори", анализира Симеонова.

Според нея, използвайки "езика на кръчмата", политиците искат да покажат, че са по-близо до хората

Някои пък засипват речта си с прекалено много чуждици и хората не могат да ги разберат, обърна внимание езиковедът.

Ако има закон за спазване на българския език, няма да има кой да го спазва и кой да следи за спазването му, на мнение е събеседникът.

"Всичко тръгва от патриотичното възпитание, любовта към родния език, която трябва да започне от семейството. Някои политици сигурно не знаят повече от 200 думи на родния си език, затова прибягват до тази лексика. Не одобрявам български политик да говори на английски. Имаме един от най-старите езици в Европа, той е национална гордост", каза още Симеонова. 

Тя алармира, че 40% от младите хора са функционално неграмотни.

"Младото поколение не чете и няма езикова култура. Няма нужда да казваме "съпорт" вместо "подкрепа", заключи експертът от БАН.