22% ДДС няма да запълни дупката в бюджета, само ще натовари излишно бизнеса

Председателят на фискалния съвет Симеон Дянков предлага 22% ДДС, за да се реши проблемът с дефицита в Бюджет 2026. 

"Няма да реши проблема с дефицита, защото дори да вдигнем ДДС, ще има допълнителни приходи в хазната от 5 млрд. лв., а те не решават никакъв проблем. Имаме структурни проблеми в образуването на бюджета. Дори да натоварим още бизнеса и домакинството с ДДС, харчим много по-големи суми от 5 млрд. лв. Записали сме в средносрочната фискална програма нов дълг от над 40 млрд. лв. до 2028 г.", заяви икономистът Михаил Кръстев в "България сутрин".

Според него на бизнеса се гледа като на касичка, а той е единственото функциониращо нещо в държавата.

"Политиците гледат своя интерес и се оглеждат в бизнеси, които просперират, за да им вземат допълнително. Банките са единственият източник на финансиране на бизнесите, тъй като нямаме фондова борса. Разходите също няма да се изпълнят и това не е добра новина - някой не е получил необходимите средства", обясни Кръстев за Bulgaria ON AIR.

Грешно се изчислява минималната работна заплата

Средната работна заплата в България е трудно да бъде наречена такава, смята експертът.

"Няма къде да се търси баланс, като обявиха намерение да се увеличи минималната работна заплата по вече сгрешената формула. Това, че в София се създава просперираща група хора, която получава високи възнаграждения, не значи, че това е средната работна заплата за България. От средната работна заплата правим грешна минималната. Държавата, когато определя финансовите си политики, трябва да мисли как ще се отразят на хората", посочи гостът.

По думите на Кръстев актуализацията на бюджета трябва да включва промяна на заложената бюджетна политика, а няма желание от страна на правителството за такава.

"Данъци от печалба не съществува в икономиката. Имаме относително ниска данъчна тежест, не такава, каквато политиците се опитват да представят. Няма бизнес от частния сектор, който да може да гарантира повишение с 10% на заплатите. Има лек растеж на инфлацията, което се дължи на тарифите на САЩ, но се дължи и на това, че ЕЦБ намали лихвените проценти. От България трябва да се стремим да не увеличаваме допълнително инфлацията", изтъкна той.

Кръстев е на мнение, че големите предизвикателства преди влизането ни в Еврозоната са за бизнеса и банковия сектор, и трябва да облекчаваме бизнеса, не да го тормозим.

Гледайте целия разговор във видеото.