Топлинни острови нагряват презастроена София - липсват зелени площи, дървета и естествена вентилация

Градски топлинен остров е термин, отнасящ се за градска зона, която е значително по-топла от околните райони. Температурната разлика обикновено е по-голяма през нощта и е най-забележима, когато ветровете са слаби. 

В последните години това явление се забелязва все по-осезаемо в София – най-гъсто населеният град в България. 

Климатологът Христо Попов е на мнение, че трябва да действаме много целево и да предотвратяваме формирането на факторите за създаването на топлинни острови.

"В последните 20-25 години в София се строеше по такъв начин, че естествената вентилация на града беше възпрепятствана. Застроиха се всички южни квартали, които са на пътя на идващите от Витоша ветрове. Не беше предвидена никаква зелена инфраструктура в тях, почти липсват зелени площи. Това значително намалява шанса за противодействие на градския остров на топлина", заяви той в "България сутрин". 

Експертът изтъкна, че задължително трябва да има предвидени зелени площи, които да са достатъчно големи, за да може в тях да се засядат дървета. 

В по-старите части на София навсякъде има зелени пространства с дървета, но с времето това е пренебрегвано и сега търпим последствията, посочи климатологът пред Bulgaria ON AIR.

Христо Попов отбеляза, че стъклото при високите офис сгради отразява голяма част от радиацията и се създава допълнителен ефект за осветеност на околните сгради. Ако те са с по-тъмен цвят, ще бъдат нагрети повече. При тях ефектът е по-скоро локален от гледна точка на въздушните течения, стана ясно от думите му. 

Липсата на зелени площи и дървета около сградите води до горещ стрес, който всеки човек по различен начин чувства. Това се отразява върху продуктивността му, избора за маршрут и паркиране, поясни климатологът. 

Едно от решенията е сградите да не бъдат в тъмни цветове. Не пречи полагането на пътната настилка да бъде с различен от черния цвят - в Швеция има със зеленикав и червен оттенък, даде пример събеседникът. 

"Много е важно не просто да мием улиците, а кога го правим. Ефектът от нощното миене се минимизира значително. До сутринта всичко е изсъхнало и на другия ден се повтарят нещата. Миенето на улиците преди 25 години се случваше рано сутрин, тук климатичният ефект е много по-голям", подчерта Попов.

Той предупреди, че когато надуваме много по-силно климатиците, те нагряват фасадата на сградата. Същото се случва с нашите автомобили. 

Налага се да справяме се с разлика в температурите от 10-15 градуса. За да не изпитваме голям термален дискомфорт, не трябва да усилваме много климатиците в колите и помещенията.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR