Кардиолози от "Пирогов": Нощните горещини причиняват повече инфаркти от дневните

Мащабно проучване на кардиолози от "Пирогов" показва, че нощните високи температури са по-опасни за инфаркт от дневните. Изводите са на екип на Клиниката по кардиология в "Пирогов" на базата на научно изследване за връзката между денонощните температури колебания и сърдечните заболявания. В рамките му анализират над 7400 случая на остър коронарен синдром.

Мащабно изследване за първи път документира и посочва скритите опасности на екстремните температури за сърцето. От десетгодишно научно изследване на Клиниката по кардиология към УМБАЛСМ "Н.И. Пиргов" става ясно, че минималните нощни температури над 18°C увеличават риска от инфаркт 3,7 пъти - значително повече от ефекта на дневните жеги. Това, липсата на нощно охлаждане, се оказва критичен фактор за сърдечно-съдовото здраве.

Още по-тревожно е откритието, че опасността продължава до 7 дни след екстремните температури, като рискът нараства прогресивно и достига своя пик на 7-ми ден при студ (+33%) и на 3-ти ден при жега (+88%).

Възрастови особености

Изследването разкрива и неочаквани възрастови особености - докато възрастните над 75 години са най-уязвими при екстремен студ, при горещините изненадващо младите под 55 години показват най-висок риск (+37%).

Тези сериозни открития на екипа на Клиниката по кардиология, налагат спешна промяна в системите за ранно предупреждение и здравните протоколи, посочва началникът на Отделението по инвазивна кардиология в "Пирогов" д-р Иван Мартинов. Той препоръчва фокусът да се измести от дневните температурни пикове към нощните минимуми и продължителното наблюдение на рисковите групи в седмицата след екстремните метеорологични условия.

Екипът разглежда още "Градският топлинен остров“ (на англ. Urban Heat Island – UHI) - ключов феномен, който обяснява защо градовете,  включително София, се затоплят по-бързо и по-осезаемо от околните селски райони. Това има директни последици за здравето, енергетиката и климата. 

Градският топлинен остров е явление, при което температурите в градовете са значително по-високи от тези в заобикалящите ги райони. Разликата може да бъде от 2 до 7°C, особено през нощта.

Липсата на охлаждане през нощта е тежко натоварване за сърдечно-съдовата система, особено при възрастни и хронично болни.

Увеличава се рискът от:

• инфаркти

• инсулти

• обезводняване

• топлинен удар (heatstroke)

• сънни нарушения и хронична умора

Градският топлинен остров превръща нощите в скрит рисков фактор. Не е достатъчно да измерваме само дневните температури – затоплянето на минималните температури е сигурен индикатор за климатичен стрес в града.

Снимка: freepik