Съвременните технологии в неврохирургията вече са част от ежедневната практика – от прецизната невронавигация и флуоресцентната хирургия до функционалната образна диагностика и съдовата неврорадиология.
"Те вече не са нови, а рутинни технологични решения. Това са невронавигацията както в краниалната, така и в гръбначната неврохирургия, флуоресцентната хирургия при тумори на мозъка и компютърните процеси, които в началото са диагностични, но дават възможност да се картографира целият мозък, за да знае неврохирургът къде какво прави", коментира неврохирургът полковник д-р Петър Маджуров в студиото на "България сутрин".
Епохално е развитието на образната диагностика, която вече не е само статична, а функционална, а съдовата неврорадиология бележи впечатляващ напредък.
Тези технологии осигуряват по-високо качество на лечение и вече се използват в България, като гостът и екипът му пристигат с цялото ново оборудване, за да работят съвместно с българските неврохирурзи.
Целта е да се изгради силен немско-български екип, като младите български специалисти да имат възможност да се развиват и да достигнат европейските стандарти в областта.
От своя дългогодишен опит в Германия гостът изтъкна най-важното, което иска да предаде на младите си колеги в България.
"Трудно е да систематизираме нещата по важност, защото те са компоненти от един успех. На първо място – работа, работа и пак работа. Второто, което аз лично смятам да предам на младите български колеги, е отношението към пациента. Съдбата на този болен човек е уникална, той е пред нас, той чака, ние не сме магьосници. Слепият няма да прогледне, глухият няма да чуе отново, но трябва личностна медицина към конкретния пациент. Грижите и болките трябва да бъдат разгледани дори и отвъд неврохирургичните проблеми", каза д-р Маджуров пред Bulgaria ON AIR.
За да бъде поддържано и развивано качеството на здравеопазването, гостът коментира необходимостта от увеличаване на здравната вноска в България, като се аргументира, че модерната медицина е все по-технологична и съответно по-скъпа.
Той посочи пример от Германия, където здравната вноска е около 15% и въпреки това здравната система продължава да се сблъсква с предизвикателства заради растящите разходи.
По отношение на ролята на изкуствения интелект в неврохирургията гостът беше предпазлив. Той сподели, че въпреки че изкуственият интелект вече се използва при преоперативното планиране, все още е рано да се говори за революция.
Въпреки това, според него, развитието на тези технологии ще бъде бързо, с огромен потенциал, но и с нужда от внимателно управление на сигурността и етичните въпроси.
Важното, подчерта д-р Петър Маджуров, е че ръцете на хирурга остават незаменими, а изкуственият интелект е преди всичко инструмент, който подпомага, но не замества човешкия фактор.
Гледайте целия разговор във видеото.
В Китай: Брижит Макрон посети гигантска панда, родена във Франция
Трима са загинали при катастрофа край търговищкото село Дралфа
Протестите разклащат управлението, но не и твърдите електорати на ГЕРБ и ДПС
Хранителен режим при Хашимото
Стартират нови национални програми за скрининг на колоректален и цервикален рак
Защо корейското кимчи е полезно за имунната система?
Инфекция с Campylobacter при деца – как да я разпознаем?
Blue Origin представи проектиран с AI източник на енергия за Луната
Учени разгадаха мистерията на радиационните пояси на Уран
ЕС отстъпи: Бензиновите и дизеловите двигатели няма да бъдат забранени
Телескопът Hubble е заснел отново междузвездната комета 3I/ATLAS
Връчиха наградите „Доброволец на годината“ във Варна
19-годишен шофьор кара с 300 км/ч в София (ВИДЕО)
Призът „Спортист на Варна“ ще бъде връчен на 16 декември
Никола Цолов стартира от първа редица в Абу Даби
S&P 500 доближава ново рекордно високо ниво*
Инвестиране чрез изкуствен интелект: Прогнозиране на пазарните възможности през 2026 г.
Близо 93% от домакинствата у нас имат достъп до интернет
Вашингтон: Европа рискува да бъде заличена, ако не се промени