Младите търсят нереалистично високи заплати, сменят работата си на 8-10 месеца

Над половината българи не са доволни от своето възнаграждение, а всеки трети мечтае за заплата между 3 и 4 хиляди лева. Данни от румънска платформа предизвикаха широк отзвук и поставиха въпроси относно реалистичността на очакванията и възможностите на пазара на труда у нас.

"Традиционно българите винаги сме се стремели към по-високи заплати, които да ни решат всичките проблеми. Но чисто икономически погледнато, нещата са навързани. Когато искаме по-големи заплати и ги получим, следователно цените на пазара се качват и се получава едно надбягване, което аз не мисля, че е здравословно", коментира председателят на Българската конфедерация по заетостта Надя Василева в студиото на "България сутрин".

Най-често желаните по-високи възнаграждения идват от младите хора – основно в сектора на услугите и информационните технологии. Това са служители с амбиции, но невинаги с необходимия опит или реалистична представа за пазара.

Очакванията им често надвишават предлаганото от работодателите, което създава напрежение още по време на интервюто за работа.

"Голяма част от младите хора са леко изместени от действителността. Те живеят в своя смартфон по-голямата част от времето и получават не толкова достоверна информация, която да им даде някакво знание за това докъде могат да стигнат и какво да искат. Тези млади хора, които искат голямо заплащане, изглеждат в очите на работодателите като нахални или недобре информирани", каза още Василева пред Bulgaria ON AIR.

Налице е и друга тенденция – честата смяна на работното място. Според данни от Българската конфедерация по заетостта, средната продължителност на престой на младите служители на една позиция е между 8 и 10 месеца.

Основната причина за това е разминаването между очаквания и реалност – служителите често напускат, ако не получат желаното или ако не могат да оправдаят договорената заплата.

В IT сектора, който доскоро беше водещ по ниво на заплати и интерес, се наблюдава стабилен отлив. Причините са глобални – спад на проекти и нормализиране след пренасищане. Това води до усещане за "спукване на балона" в тази индустрия, която вече не предлага толкова агресивен растеж и условия.

Много работодатели настояват служителите да се върнат в офисите, докато мнозина предпочитат да работят от вкъщи. За едни офисът носи структура и социален контакт, за други домът дава спокойствие и гъвкавост.

Разминаването води до напрежение, а хибридният модел се очертава като най-честото компромисно решение.

Снимка: Freepik