Българският пациент живее със 7 години по-малко от останалите европейци

Нова система за оценка на качеството на медицинските грижи се очаква да заработи в България от началото на 2027 г.

Според бившия здравен министър проф. Асена Сербезова промяната трябва да постави по-силен акцент върху резултатите от лечението, интегрираната грижа и профилактиката.

Важно е какъв резултат постигаме

Оценката на качеството на медицинските грижи е концепция, която от години се прилага в други държави. Сербезова подчерта значението на това не само колко средства се влагат в здравеопазването, но и какъв резултат се постига с тях.

"Много е важно за какво харчим парите и какъв резултат постигаме. Ние сме с най-много болнични легла на глава от населението в сравнение с други европейски държави, но българският пациент живее със 7 години по-малко статистически. Това е инвестиция в живот, в здраве. Хората, когато са здрави, ще работят и за себе си, но и за държавата. Трябва да говорим за инвестиции и за качество - каква е услугата, която получаваме", заяви бившият здравен министър в предаването "България сутрин".

По думите ѝ медицинската помощ не трябва да се основава единствено на прилагането на един и същ подход към всички пациенти, тъй като индивидуалните им особености трябва да бъдат вземани предвид.

"Не можем да бъдем лекувани по протокол, защото не сме всички еднакви", посочи проф. Сербезова пред Bulgaria ON AIR.

Проблемът с комуникацията между специалистите

Проф. Сербезова даде висока оценка на българските лекари и на медицинската апаратура, но посочи, че това само по себе си не е достатъчно.

Според нея сериозен проблем остава начинът, по който медицинските специалисти комуникират помежду си, а от това страдат пациентите.

"Бих дала много висока оценка на нашите лекари и на апаратурата, но това не е достатъчно. По-ниска оценка бях написала на това как комуникират тези медицински специалисти помежду си. От това страда пациентът. Липсва интегрирана грижа".

Гостът постави акцент и върху профилактиката и превенцията, които според нея са сред сферите, на които в България не се обръща достатъчно внимание.

Интегрираната грижа и лечението на хроничните заболявания

Според проф. Сербезова редица проучвания показват ползите от интегрираната грижа, включително за по-добрата координация между медицинските специалисти.

Бившият здравен министър коментира и начина, по който трябва да се оценяват новите медицински технологии и терапии. По думите ѝ при въвеждането на нов подход е необходимо да се прави сравнение с вече съществуващите възможности за лечение.

"Когато има нова технология, тя се оценява в съответствие със съществуващите до момента терапии. По правило новите терапии са винаги по-скъпи. Трябва да се оцени какво получаваме в допълнение".

Сербезова посочи, че в Западна Европа интегрираната грижа е по-развита, което води и до по-добри резултати, както и до по-широк обхват на услугите, които се заплащат от фондовете.

Тя обърна внимание и на структурата на болничната помощ у нас. Системата е концентрирана върху активното лечение, докато други форми на грижа остават недостатъчно развити.

"Ние нямаме болници за долекуване, имаме болници за активно лечение. Нямаме акцент върху палиативните грижи", посочи бившият здравен министър.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR