21-22% е сивият сектор в българската икономика

Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) обяви номинациите за Дванадесетите награди "Икономика на светло" за 2024 г. 

"Започна се с това как да мерим по-обективно сивата икономика. Композитният индекс е икономика на светло. Доста упорито след 2021 г. се движим до 78 процента светъл сектор. 21-22 процента сив сектор. Тази оценка се прави на базата на два стълба - официални данни и анкетен стълб - анкетираме работодателите и работници. Методологията е прозрачна", заяви новият председател на АИКБ Румен Радев в "България сутрин". 

Номинациите за наградите са в 3 категории:

• нормативен акт или действие на административен орган с директен ефект върху ограничаването на сивия сектор
• за личност или организация, която е допринесла в борбата със сивия сектор
• за журналисти, медии

Всеки може да направи номинации през сайта, а от АИКБ се допитват и до социалните им партньори. Голямото жури се състои от около 100 човека.

Приоритетите на АИКБ с акцент в бизнес средата 

"Ние сме убедени защитници по отношение на пълноценно членство в Еврозоната. Залагаме на претенциите за финансова стабилност, предвидимост, ясни механизми за данъчно образуване, контрол на публичните разходи", подчерта Радев пред Bulgaria ON AIR.

"Поощряваме по-добрите доходи в страната. Те трябва да бъдат резултат от по-висока производителност", каза още гостът.

Либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители

Либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители е ключова реформа, която предизвиква значителни дискусии. Основните въпроси са свързани с механизмите на прилагане, ефектите върху цените и защитата на уязвимите потребители.

Югоизточна Европа традиционно се характеризира с по-високи цени на електроенергията в сравнение с останалата част на континента, особено спрямо скандинавските страни. Войната в Украйна и необходимостта от износ на електроенергия за Украйна и Молдова допълнително усложняват ситуацията. България цели да постигне изравнени условия с останалите европейски страни, а не непременно по-добри цени.

Съществуват няколко механизма, които се обсъждат за стабилизиране на пазара, сред които:

• Дългосрочни договори и договори за разлика за енергоинтензивната индустрия.
• Миксиране на цени от различни енергийни източници преди достигането им до крайните доставчици.
• Фокусиране на подкрепата върху енергийно бедните потребители.

Планираните модели целят защита на битовите потребители от пазарната волатилност, като в същото време осигуряват по-голяма прозрачност и конкурентност. Въпреки опасенията за рязко повишаване на сметките, Министерството на енергетиката уверява, че подобен сценарий не се очаква.

Гледайте целия разговор във видеото.