Защо допускаме езикът ни да става все по-вулгарен и груб

Какво ни носят думите на отрицанието в живота и какъв е шансът дума на годината да бъде повлияна отново от политиката?

"Думите на отрицание отразяват настроенията в нашето общество. Разединени сме по много важни въпроси, основно по политическото ни житие и битие. Думите много се изхабяват, когато ежедневно се употребяват. Неизбежно е думите все по-малко да казват нещо. Използват се думи, които стават клишета. Политиците употребяват по-свежи словосъчетания, които са в състояние да завладеят вниманието на публиката", коментира езиковедът д-р Павлина Върбанова пред Bulgaria ON AIR.

Преподавателят по български език и литература Доротея Николова подчерта, че частицата "не" придобива все по-голямо символно значение. 

"Дори когато не е изразена, тя доста често присъства скрито. Думата "сглобка" съдържа невъзможност да бъдем заедно - остри ръбове, които не могат да се съберат. Сега се говори за конструкция. Тенденцията да мислим егоистично и да не можем да правим нещата заедно е много бързо развиваща се", казa тя за Bulgaria ON AIR.

Апатични сме и само регистрираме последствията

"Допускаме да се чувстваме излъгани и да мислим, че действителността е подменена. Mного хора са се отказали да участват в общия процес, да бъдем заедно. Хората, които не гласуват, също носят тази отговорност. Демокрацията не е даденост. Ако не започнем да участваме активно в процеса, само ще можем да регистрираме разрушителните последствия", изтъкна Николова.

Според нея вече свикваме с ненормалното и да бъдем груби едни с други. Езикът ни става по-вулгарен, ставаме недодялани, алармира тя. 

"По времето на социализма много неща ни липсваха. Съвременните млади хора не знаят, че можеш да бъдеш ограничен в нещо толкова просто, като да прекосиш българската граница. Ако не се вземем в ръце, не ни очаква бляскаво политическо бъдеще", настоя д-р Павлина Върбанова.

Гледайте целия разговор във видеото.