Езиковед: Политическият език се вулгаризира и опростачи до недопустима степен

Цветният и колоритен начин на изразяване на депутатите от парламентарната трибуна продължава и в настоящия парламент. Думи като шарлатани и некадърници все още се размахват пред всички. 

"Йордан Йовков казва: "Думата е страшно нещо, в нея са затворени изразните средства на всички изкуства - бои, линии, форми, звукове. Всичко това, стига да можеш да  боравиш с тези нейни богатства". Езикът на политиците не е такъв, какъвто трябва да бъде. Езикът на българската политика загрубя. Той се вулгаризира, опростачи се до една недопустима степен", каза доц. Кристияна Симеонова от Института по български език към БАН в "България сутрин".

Една от причините е, че след 10 ноември са се премахнали строгите граници, които са съществували между официално и неофициално общуване, обясни тя.

"В областта на политиката имаме два вида вербална комуникация. Единият е комуникацията между самите политически субекти. Другият е комуникацията между тях и обществото. При втория тип комуникация се цели не само даване на информация, но и въздействие. Политиците нас нито ни търсят, нито ни чуват", коментира доц. Симеонова пред Bulgaria ON AIR.

В политическия език нахлуха жаргонни думи, турцизми, диалектизми, вулгаризми и цинизми, благодарение на което езикът на политиката "е изключително груб", подчерта езиковедът.

"Политиците не спазват никакви езикови норми. Твърдо трябва да има курсове по езикова култура за политиците. Понякога политиците си измислят някакъв свой език. Например политик с инициали Б.Б., който употребява глагола "страхувам се" не като възвратен - "Аз няма да позволя на главния прокурор да ме страхува". Няма глагол "ротира", има ротация. Един съвременен български политик едва ли знае повече от 500-600 думи", смята доц. Симеонова.

Според нея много от избирателите смятат, че "конците на България се дърпат отвън".

Гледайте целия разговор във видеото.