Зам.-министър в МОН за новата програма: Трябва да създаваме хора с умения за живота

Нови промени в образованието у нас. Предвижда се повишаване на практическите умения на учениците за сметка на по-малко наизустяване и възпроизвеждане на факти. 

"Ако от утре направим най-прекрасните учебни програми, не очакваме на другия ден да имаме прекрасни резултати. Нужна е промяна в начина на мислене, в парадигмата на образование. В последните години на безтегловност и служебни правителства имаме натрупани дефицити. Важно е образованието да работи за умения за живот, децата да не се питат: "Това защо го уча?", "Това за какво ми е?", заяви заместник-министърът на образованието Мариета Георгиева в студиото на "България сутрин".

Тя даде пример - вместо учениците да откриват количеството сярна киселина в даден разтвор, да могат да изчислят колко капачки зимна течност за чистачки трябва да поставят в резервоара на автомобила, за да не замръзне при минус 20 градуса.

"Това не е голяма промяна в съдържанието на задачата, но разчита на придобиване на умения, които утре да използват. Превърнали сме учебника в свещена книга. Трябва да направим широка промяна в начина на мислене, да променим програмите, които да кажат какво очакваме децата да постигнат, да дефинираме качествено образование, за да сме доволни от него, да се погрижим за квалификацията на учителите", каза още Георгиева.

Заместник-министърът подчерта, че за международното оценяване PISA учениците почти не могат да тренират - то е оценка на придобитите умения, на качествата на ученика да прави изводи.

"Ние искаме да цитират наименования на гранични пунктове или как се наричат семействата в природния свят, а не им показваме какъв е смисълът на тези знания и къде те се проектират в реалния живот. Искаме да се откажем от това учениците да станат и да дават определения на множество понятия и да поощряваме собствено мнение, да го защитиш и мислиш", уточни Мариета Георгиева.

Пред Bulgaria ON AIR тя изрази мнение, че промените с тестването в 10 клас и въвеждането на входно ниво за 9 клас няма да доведат до стрес за учениците:

"И сега има входни нива всяка учебна година. Промяната ще бъде в това да улесним учителите, училищата, с експертно създаване на входни нива във формат близо до това, което искаме да постигнем, задачи базирани на практически ситуации."

Съществена промяна ще има за сегашните петокласници, когато стане време да кандидатстват в гимназии. Георгиева заяви, че учителите ще имат достатъчно време през следващите 2 години да адаптират учебната програма, така че децата да придобият практически умения и да се справят с желание с различни задачи. 

"Това, което ще постигнем, касае общото ниво на учениците от една страна, от друга - да съберем ножицата, която се отваря - високо нива на някои ученици и ниско ниво на голяма част от младите хора. Предприема се подход, базиран на цели, гарантиране на квалификацията, искаме да съберем ножицата и да дадем по-добри средни резултати", описа целта на промените заместник-министърът.

Помощ в това оказва въвеждането на "Дигитална раница", обучени са 18 000 учители. 

"Дигитализацията няма да повиши резултатите сама по себе си, но ще даде възможността всеки да може според индивидуалните си особености да получи своя най-правилен път към знанието", посочи гостът.

Във връзка с идеята за 3-годишно обучение за придобиване на образователна степен "бакалавър" Георгиева заяви, че това тема на дебат между всички заинтересовани страни, в това число влиза и бизнесът. 

Промяна ще има в обучението в яслите и детските градини. 

"Много важно е от най-малка възраст в яслите не просто да ги храним и да спят, а да работим с децата, да ги развиваме, в тези начални етапи се получава най-добър резултат. В яслите да се грижат за тяхното интелектуално развитите, за да имаме в детската градина изградена основа за умения, грамотност, говорене, разбиране, четене, важна е езиковата интеграция", уточни зам.-министър Мариета Георгиева.

Гледайте целия разговор във видеото.