Забраната за внос на украинско зърно е в ущърб за крайния потребител, ще ни удари ли по джоба?

Министрите на селското стопанство и рибарството ще заседават в Люксембург. Те трябва да решат дали да одобрят идеята на България да замрази вноса на украинско зърно и продукти у нас. Въведената мярка ще е от полза за родните производители но не и за потребителите. От Асоциацията за защита на потребителите са на мнение, че забраната ще повиши цените на хляба олиото и млечните продукти.

"Тази мярка е целенасочена и е в подкрепа на зърнопроизводителите изцяло. Даваме си сметка, че ако един продукт - пшеница или ечемик, се продава на 500 лв. в момента на борсите, нашата продукция, която е произведена в България, ще се продава на доста по-висока сума. И тук идва въпросът защо ние като потребители трябва да плащаме 700 лв., вместо да плащаме 500 лв. за тон от дадения продукт", попита председателят на Асоциацията за защита на потребителите Пейо Майорски в студиото на "България сутрин".

Той поясни, че все пак това са примерни цифри, а не такива, които са свалени от официални източници.

"Даваме пример хората да добият реална представа какво би се случило. То може да става въпрос и за 50 стотинки, но когато вие сте един производител на краен продукт - хляб или олио, добивайки основната суровина за производство на едно от двете, се целите да добиете на най-ниската цена. Но в случая, когато имаме забрана за внос на даден продукт, цената на вътрешния пазар се увеличава. Ние сме свидетели на това, че българските производители на пшеница има застой на продукция, която не са я реализирали, когато е била кампанията на жънене", допълни Майорски в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той е категоричен, че тази мярка не е към българското производство или към българския потребител.

"Цената не се определя от това какво производство имаме ние, а от това какъв е добивът в целия свят и какво е търсенето. С тази мярка няма да постигнем абсолютно нищо, освен да увеличим вноса от европейски държави, за да може да задържим тавана на основните продукти в потребителската кошница. Цената не се определя от нашия пазар, а от световния, ако те започнат да продават продукцията на цената на световния пазар, тя ще бъде реализирана. Няма пречка това да се случи, дори и в момента, ако тръгнат да продават", поясни председателят на Асоциацията за защита на потребителите.

От думите му става ясно, че само през март има три пика и спада на хляба.

"В първата седмица на март хлябът е струвал 1,32 лв., говорим за борсова цена на хляб "Добруджа" 600 гр., във втората седмица става 1,44 лв., а в момента хлябът е 1,33 лв. На световните пазари основните продукти за производството на хляба намаляват, но нас не ни се отразява това нещо като краен потребител. Ние използваме европейската продукция, ние сме граждани на ЕС. Всичко, което се произвежда в България, то е производство в ЕС", коментира Пейо Майорски.

И е категоричен, че по-строг контрол ще гарантира на крайния потребител, че независимо откъде идва даденият продукт, той ще бъде с качествата, които са допустими от ЕС.

"Агенцията за храните е едно от важните звена. Освен че помага са бързото реализиране на вноса на стока, но помага и за износа. Контролът го има, но той е ненавременен. В момента най-лесният за България е от Украйна, защото те са най-големите производители на зърно в световен мащаб. Но решението трябва да е общоевропейско", добави той.

Гледайте целия разговор във видеото.